Мазохизъм
Горя на кладата, край морските вълни.
Очаквам всичката ми пот да изтече...
Измъчват се край мен мъже, деца, жени.
И всички доброволно тука се печем. ...
На бойното поле на любовта
Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.) ...
Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...
Един ден през селото ни мина истински рицар.
Слезе тържествено от коня
и се запъти право към сърцето ми.
Настани се там и заживя.
Толкова му се зарадвах, ...
Ти си небето - над мен остани,
завий ме със залези огнени.
Летен бриз - по мен премини,
като лист понеси ме отронена.
Аз съм земята, жадна за дъжд. ...
Зелената река изцвили грациозно
и прошепна: Обичаш ли го?
Тогава сядай на един олющен залез
и му напиши писмо, и всяка дума
да бъде писък на кукувица. ...
Монолог на разпнатия отляво разбойник
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...
Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.
В празна стая себе си затворил, ...
ЗЛАТНО
Когато се промъкнат златни първите лъчи
в прохладната ни спалня сутрин рано,
дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,
с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо. ...
На денонощен щанд за коментари,
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...
На една занемарена сграда в центъра на Русе с надпис (България)
С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи ...
Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...
В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...
Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...