Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънце надморската столица грееше
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.
Долу под него народът си щъкаше, ...
Като звън
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...
Писма до поискване
Часовник ме буди и вятър ме гали,
но вярвам, че има те още!
И не приемам: ни ласки по жалост,
ни крадени нощи. ...
Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа. ...
Душа, душа докосна
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...
Тъй ми е било писано
Сигурно тъй ми е било писано -
цял живот да бъда орисана.
Все за някого да тичам
но дали съм била обичана? ...
Интерлюдия
“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” – ...
Аз и самотата
Нищо, просто нищо,
само мрак и празнота.
Със самотата пием по питие,
както винаги. ...
* * *
а ние още си мислим,
че очакваме отговори...
каквото е било,
не престава да бъде ...
Говориш...
И вярваш, че по кръв и класи няма разделение?!
Милият!
А всъщност всичко е едно сравнение.
Обикновеният човек се губи ...
Кмет на "европейска" столица
Нека фанфарите да свирят!
На кметския стол ще настаним
идеала, що софиянци избират!
Новата Семирамида иде, ...
"Обречени"
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...
Не се завръщай
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам ...
***
се разнесе из цялата стая…
като че ли бавна тиха музика
зазвуча в ушите и…
побягна напред към бездната… ...
Отчуждение
а леглото студено стои!
Самота помежду ни лежи -
не иска никак да ни сплоти..
Няма я таз топлина, ...
Извън коловоза
той носи чувството от твоята любов,
отдавам му се, притаявам дъх,
потъвам във щастливо минало.
Пътувам между думи за обичане, ...
Високосно
ден (в повече) през три години,
надежда може да носи
или да шепне: „Прости ми!”
И в любовта да наднича - ...
Равносметка
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.
Отворих си вратата, за да влезеш, ...
И какво като е пролет вече
и раззеленила се тревата.
И звездите тихо вечер
говорят си с луната.
И какво кат птици пеят, ...
Студ
Нахлува студа,
с тихи стъпки,
но бързо сега
се бори с ума ти ...