Стихове и поезия от съвременни български автори
Кумба Там
“Защото както и да се променяш, в твоето лице
аз винаги ще виждам Кумба Там – богинята на красотата.”
Леополд СЕНГОР, “Магребска ли бе тази нощ?”
Аз нося в спомена от дните прежни, ...
Бардът
Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".
Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.
Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...
Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи. ...
Ако в сърцето си не носиш любовта
Ако в сърцето си не носиш любовта,
как ще обичаш слънцето горещо?
Как този ден ще покориш,
за да бъде чист като небето? ...
Каквато съм...
А погледът ти в мозъка дълбае
до дъно. Всички тайни подозрителни
веднага и докрай да разгадае.
Сканираш ме, изследваш ме замислено. ...
Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Вечен брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...
Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...
Нежнослънчева Обич
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...
Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста ...
Снежна обич
пречиства всички болки и тревоги.
Не ме вини, че пак към теб вървя,
дори в снега пристъпвам босонога…
А хиляди снежинки, бял воал, ...
Христо и Грета
Христо и Грета, в Дома за сираци,
своята нова приказка пишат...
Някъде има прозорци от захар,
а на масата - лакомства пищни. ...
Среднощен принц
сякаш бях някаква жадна клошарка.
Седна до мен, погледна ме топло,
после ръката си пусна под бара.
Казах „Недей!” и станах веднага, ...
Очакване
с пръсти,
с поглед,
с нежност.
Докосни ме. ...
Винаги ще бъда всичко
Ще бъда сянка и в мрачен ден.
Ако някога ръка протегнеш,
ще докоснеш, знай, ти мен.
В твоите следи ще стъпвам, ...
Слънчице
лицето ти сияе слънчево игриво.
В сърцето ти струи доброта -
край теб само топлина и е щастливо.
Търся да те видя, да те зърна. ...
Като птица
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...
Бездомна
тя ще те люлее с пълни сили.
Пързаляш се и падаш върху найлона,
със който някога те бяха припокрили.
Когато се роди дете, то първо проплаква, ...