Стихове и поезия от съвременни български автори
Светци и шутове
понесъл към изхода мъртва Надежда.
Вперил очи в небесния свод,
закани към Бог и към дявол нарежда.
Мрачно стиснал последен петак, ...
Какво е нужно?!
в измислени битки и страсти.
Опитваме всичко в живота да вземем:
пари и любови, и щастия.
Съсипваме нерви и мозъчни клетки ...
Миг
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…
И за покров, под който да склоня, ...
Животе, с теб ще споря!
Да, с теб ще споря!
И днес,
и утре -
всеки, всеки път. ...
Среднощно танго
Пред църквата площада...Полунощ е...
...И само ние влюбени, отнесени...
Целувам те задъхан...Шепнеш: още..
Звездите гледат, върху нас надвесени... ...
Защото Вселената...
безкрайната им шир да ме прегърне!
И както във мечтите - по поляната
с греховните си мисли да потънем...
Липсват ми ръцете ти - коравите, ...
Не подминавай...
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...”
Петя Божилова, автор в ОТКРОВЕНИЯ
Не го убивай! Тъй е много лесно...
Един замах със ножа и готово... ...
В землемория без теб
раздялата е комедия, а срещата -
жълта драма, снежинките са рози,
разказват истории за чадъри,
отчаянието е несигурно, съкращава ...
Среднощна безкрайност
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...
Неизпратено
А домът ми не беше уютен.
И не вярвах, че има и "след".
И не помнех че има и друго,
по-различно от тези стени, ...
На Майката
се гънеш тъй пред простия народ?
На огън и на бури не потръпнала,
предаваш се пред гнилия си плод.
Кръвта ни не попива вече жадно ...
Леле, само ние да не сме
Америка не може без война.
Днеска сърбите не слушкат,
утре друг ще е на мушка.
Леле, само ние да не сме! ...
Пътят стар
осеян с миналото на нашата любов.
Потъпкан път, облят във прах,
една частица от нашия живот.
Пътя, който ние извървяхме, ...
Утеха
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
Хай-ху 5
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...
Свинско щастие
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна ...
Защо?
Защо животът
тъй клокочи,
на богат и беден
еднакво слага кръст? ...
Черно и бяло
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...