Стихове и поезия от съвременни български автори
Аватар
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
Там никога септември не пристига
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
Нотопис за орисване
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
Понякога
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...
Обичам
напук, на инат те обичам.
Не искам да те държа за ръка,
не искам в очите ти да надничам.
Не искам да те гоня отново, любов, ...
В долината на розите
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете: ...
Стиховете
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето. ...
Искам пак
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...
Пролет в есента
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме, ...
От дълбините
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...
Разотиване
Край на смеха.
Разотиват се гостите.
Беше им весело, топло и мило.
Мазно лъщят по чиниите костите, ...
В минало време
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време, ...
Ехо в гимназиалния двор
Свобода- да, д-а-а-а-а!
Задръжки- дръжки!
Даскал- кал, кал!
Ученик- ник... ...
Сбогуване с любовта
Остават само думи под дъжда.
Сълзите падат бавно в нощта.
Оставаш сам със своята тъга.
Когато се сбогуваш с любовта. ...
Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
Не за този лицимерен свят
Не за този лицимерен свят съм дошла -
беден, жалък, богат и нечестен!
Дошла съм като жена
да обичам живота с песен. ...
Чужд свят
Казваме си -"Трябва да е мое."
И тази мисъл все ни покорява,
сякаш никой няма нищо свое.
Борим се за чужди каузи. ...
Пролетно видение...
През цветните полегнали поляни
коси развяла бягаш ти към мене,
очите ти са огньове засмяни,
а вятърът жаравата им вее... ...
Неземна радост
наистина неземна е тя,
надявайки се при теб да ме повикаш,
и случи ли се, поникват ми крила!
Политам, загърбила всичко и всеки, ...
Диалектика
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача, ...