Стихове и поезия от съвременни български автори
Дар
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени. ...
Какво си ти, Поезийо?
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи - ...
Почти погубена
Тя влиза бавно, без да чука,
настанява се удобно в сърцето ти
и се забива в душата ти...
... като остра игличка. ...
Приказката на сърцето
допир чувствен, галещ нежното лице.
Мрак, пречупващ светлината,
спотаен в детското сърце.
Нежна струна мелодия рисува, ...
Днес е тихо навън
скрити в своите облаци от разрошени мисли.
Няма вятър дори. Само дрипави улици
и купчинки тъга от изсъхнали листи.
Днес е тихо навън. Някак плоски са хората. ...
Себедостатъчност
Те част ли са ми от душата?
Мога ли да се лиша от услугите
на познати и непознати?
Дали не мога да оцелявам ...
Обич
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
Обичам те! Обичам твоите очи - ...
Обич без рими
Затворена в ритмичната поезия,
забравих, че животът ми е в проза.
Усетих страх. Видях римувана
самата смърт, в отчаян некролог. ...
Някой ден, далече
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи, ...
Чип
Живеем в чипа на държавата.
(Разбирай - в столичния град.)
Не бързай с грешните представи.
Почакай с изводите, брат. ...
Три тополи
В парка сред разни дръвчета и бор,
като три сестрички три тополи,
сгушени кротко, във тих разговор,
ветрец ги гали, нежно шумоли. ...
Две писма
Писмо от съпругата:
„Съпруже мой, когато прочетеш
това писмо, аз вече ще пътувам
далеч от тебе. Ти ще разбереш, ...
Зимен ден
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
Нощ
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината. ...
30 януари
Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния. ...
Дунаве мой
"An der schonen blauen Donau..."
Johann STRAUSS, 1867
Едно черно начало на устрема лих,
и в Евксинския понт - един черен финал... ...
Сълза
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...
Сърцата и повече могат
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
Ентусиазъм
пламти.
Когато се паля, всичко
гори!
Тежко на всички, ...
Сдържани сълзи
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно, ...