Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен, ...
Не мога да почувствам полъха небрежен,
а той, по спомен мой - бе тъй прекрасно нежен!
Рисувайки деня ти сив със пъстри цветове красиви,
любов на този свят мечтае всеки, знай, да види!
Един ден кризата ти ще премине
и нека да сме живи до тогава...
Аз моля гордостта ти да не срине
и наш'та връзка да е все тъй здрава.
Един ден може би ще осъзнаеш, ...
Научи ме животът да обичам, научи ме да мразя,
научи ме на болка, на щастие, на радост.
Научи ме да прощавам, научи ме да отстоявам,
научи ме враговете си да побеждавам и приятелите си да обожавам,
научи ме в тъмнината светлина да търся, в болката - любов и спокойствие. ...
Сюжет с гълъб
"Всеки човешки живот е сюжет за един малък разказ." Чехов.
Животът свършва. Горе-долу
две страници и нещо, пич.
От формата не съм доволен, ...
Все още бродят сенки на жени
в живота ми - превзети и капризни.
Не може някой да ги обвини,
че не преплакват белите ми ризи.
Насън или наяве, в плен тръпчив, ...
И днес е ден като вчера но с мисълта за теб живея
и днес те няма тук до мен и ми липсваш както всеки ден
и днес аз искам на света да изкреща какво желае моята душа
и днес без теб ще бъде трудно и безкрайно безумно
и днес не мога те те видя аз и да чуя твоя глас ...
Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час ...
В дъното те нося на очите си
като сън - единствена и земна,
с вишнев цвят закичена в косите си...
но жадувам пак да те погледна!
В миг ликът ти пролетно се слива ...
Не заслужаваш абсолютно нищо,
мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини ...
Огледай се в душата своя!
Дали ще можеш да преминеш през пороя?
Водата стича се по вените твои,
студът обхваща те в прегръдките свои.
С прилива в душата си бориш се ...
Когато търсиш истина, не я търси
по първокласни пътища и магистрали.
Защото всяка истина гнезди
покрай планинските пътеки и чукари.
Където с изранени длани, ходила ...
Пролет, Ти си дъх от Рая!
Навън е Пролет - радост за душата,
с уханен аромат във въздуха, тревата,
в небето си танцуват облаците бели,
а цветята им напяват весели, засмени! ...
Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...
Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...
Когато всички се оплакват, а ти им се усмихваш,
хленчат, мръщат се, а ти се забавляваш.
Когато всички се страхуват, а ти им се присмееш,
скрият се на сигурно, а ти рискуваш и успееш.
Когато всички се откажат, а ти опитваш отново и отново, ...
Отдавна свърши нашата любов голяма,
сега ти имаш нова, по-красива.
Исках и аз да те забравя, но няма
как с друг да те заменя и да съм щастлива.
Но времето минава, след часове и дни ...
Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг ...
Импресия – ІІ
След дъждовете на април ще дойде майско бреме,
земята ще надигне пъпна връв и с кръв, и с тайни
ще изроди плода на битието в бъдното.
Човекът ще се кръсти в трудовия делник. ...
Не бях избраница на любовта
Не бях избраница на любовта в живота,
но мечтателка колко често съм била.
Като роля изиграна истинска в живота,
видях себе си, като съпруга, майка и жена. ...