Стихове и поезия от съвременни български автори
В тишината на нощта
В тишината на нощта часовникът
отмерва бавно времето…
а мислите ми реят се в нощта
и чакат без надежда утрото. ...
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...
Да отворим двери
да изгрее Твоята звезда!
Светлина пронизва бъднините -
да намерим ясла в своята душа.
Да отворим двери във нощта за Тебе, ...
* * * Съзвездие по стъклото* * *
мойте тревоги да бъдат отведени,
болката училищна аз да забравя,
на мечтания за миг, за да се оставя.
А аз на тез искрици се любувах, ...
Mашина с мечта
Редуцирам очаквания.
Собствените си.
Изтривам ги, преди да се родят.
Аз съм майка им, но абортирам. ...
Кадър от филма
като миг впечатлил вечността...
Като кадър от филма последен,
прожектиран ни преди смъртта...
Сякаш лентата бавно се връща... ...
Елегия
пъстрите им дрехи са почти съблечени.
Гледам през прозореца, допивам чая си,
дъвча сам филийките препечени.
Виждам - гарвани превземат клоните. ...
Моя късна любов
Моя късна любов, добър ден!
Уморих се от дългото чакане
и сега ти подавам измръзнала длан
и те гледам с очите изплакани. ...
Не без теб
Моля те, недей ме връща там,
където бях, преди
да те видя, да те срещна.
И не мога аз да разбера ...
Прости и продължи
няма начин да бъда сломена,
щом веднъж дъното стигнеш
и болката, пропила тялото, изтръгнеш.
Не, не спираш обич да търсиш, ...
Слънце
И усмивката ти с прегръдка аз посрещнах
Ти за мен си слънцето в небето единственото
Дърво в полето на което всяка птица каца
Силна си като еделвайса изникнал на скалата ...
Време е
Аз съм всичко за теб –
и жена, и любовница.
Аз съм смъртният грях,
доброволна затворница, ...
Бързам за театър
Стреха над облаци и дъжд
завеса от огромни капки
мокрят...
изправен непосилен мъж. ...