Стихове и поезия от съвременни български автори
В отпечатък на птица безкрила
Усойни оврази бразди буренакът.
Трънаци и троскот разчиствам нерад.
Разплискват реки, босоноги, в сумрака
горчиво задъхан, злочест водопад. ...
Тъга
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори! ...
Младост
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...
Спомен за пролетта
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...
Ако можех с болката да сътворявам
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи, ...
Някъде, но къде
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...
Април
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...
Времето
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността... ...
Нищо ново
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш. ...
Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...
Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...
Живей си живота
без капка жалост чупи,
трийсетакът и теб не отмина,
живей, времето бързо лети!
Граби колкото можеш, ...
Пътувам
Пътувам из лабиринта на времето,
посявам на надеждата семето,
скитащи облаци от вяра ме обграждат,
обичта в мен се опитват да възраждат, ...
Убити мечти
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù, ...
Когато станах пролет
Пролетно безгрижна.
И свежа като лек априлски дъжд.
С аромат на сънени кокичета,
надигащи глава за слънчев лъч. ...
Коя си всъщност ти?
Не познаваш, мила, любовта.
Ти играеш си с мъжките сърца,
не подозираш колко нараняваш ти така.
Давала ли си да те обичат? ...
Лунно капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разпиляни звезди от предишни съдби ...
За слепотата има ли спирачки?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...
Живей
с грешки преживени,
понякога с апатия,
друг път настървени.
Течението дърпа ни ...