Стихове и поезия от съвременни български автори
Под моето крило
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...
Прощаване с мама
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
Времето на живота
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.
Гълъбът на моята тераса
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...
Есенна усмивка
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
Твърдолинеен материализъм
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...
Пътища
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...
Физика
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...
Победата
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...
Къща
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...
Старата китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето, ...
Уж все мълчим, а все глупости казваме...
а все глупости казваме.
Уж все летим,
а по-ниско падаме.
И все си мислим, ...
Без теб
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...
Не знам вече какво да ти кажа... ...
Прощавай
Ти отдавна изчезна за мен.
И за всичко прости, извинявай -
не е обич, а някакъв плен!
...и за всички сълзи, аз които ...
Спомен за несбъдната любов
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в далечната пустиня
и моята сълза... ...
Благодаря, на вместо сбогом
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...
Кръговрати
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...