Стихове и поезия от съвременни български автори
Извън правилата
Може да съм пуйетеса
баш като Пишурката,
но ще ви напиша меса
на баба ви на хурката… ...
Дворец от сладолед
а в приказна страна
строят дворец.
Дворец от сладолед,
с шоколад и карамелена глазура, ...
Грешен път
Полазиха ме снежни тръпки.
И сякаш с него аз в синхрон
поех по нов път със нови стъпки.
Но зимата не бе тъй бяла, нежна, ...
Докато ни събере смъртта
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле ...
Когато звездите се къпят
непредсказуеми са, даже дръзки.
Кокетничат със звездна суета,
блестят сред ореол от светли пръски.
Небето, розовеещо от срам, ...
* * * Думи, изречени преди да е късно* * *
по своя таен план,
а времето- дружбата сплоти ни-
тоз чист, безценен дар.
Събра те- сияйната, чистата, смелата, ...
В тишината на нощта
В тишината на нощта часовникът
отмерва бавно времето…
а мислите ми реят се в нощта
и чакат без надежда утрото. ...
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...
Да отворим двери
да изгрее Твоята звезда!
Светлина пронизва бъднините -
да намерим ясла в своята душа.
Да отворим двери във нощта за Тебе, ...
* * * Съзвездие по стъклото* * *
мойте тревоги да бъдат отведени,
болката училищна аз да забравя,
на мечтания за миг, за да се оставя.
А аз на тез искрици се любувах, ...
Mашина с мечта
Редуцирам очаквания.
Собствените си.
Изтривам ги, преди да се родят.
Аз съм майка им, но абортирам. ...
Кадър от филма
като миг впечатлил вечността...
Като кадър от филма последен,
прожектиран ни преди смъртта...
Сякаш лентата бавно се връща... ...
Елегия
пъстрите им дрехи са почти съблечени.
Гледам през прозореца, допивам чая си,
дъвча сам филийките препечени.
Виждам - гарвани превземат клоните. ...