Стихове и поезия от съвременни български автори
В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата. ...
Хапче от въздух
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.) ...
В твоите очи
виждам пролетта!
Не, недей! Мълчи!
В тишината Радостта
само нека да звучи! ...
Нощ и геометрия
Любов. И всичките я придружаващи -
страст
и ревност,
и безсъние, ...
Неандерталско стихотворение
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...
Живей и помни
Живей и помни -
туй, що е от Бога дадено,
всичко вземи,
изпий дъха му на глътки! ...
Отново сама
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...
Цикъл на 9-те: 1
на фона на нещастното нощно небе.
Пак няма луна, пак няма звезди.
Чува се адският плач и силните викове,
викове за надежда и любов. ...
Урок по чéло
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
Поет!
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...
Отношението на Бойко към Мирослава
но ние сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик. ...
Късно е
няма думи, само тишината сенки рисува.
Много късно е вече за нас,
а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.
Прекалено късно е да се върнеш ти, ...
Колко много слънца
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...
* * * (Всеки своята правда...)
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
Дяконе, прости
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...
Once upon a heart... wait what?
Колко стиха съм зарязала така... и пък само края... не ми идва идея за началото. Винаги музата ми идва за какви да са ми последните думи. А край без начало няма, нали? Както във всичко. Как да сложиш на една любов край, когато не ú ...
Лао забрави
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
Празнота
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна ...
Трънлива облачност
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
Призрак
и нищо не мога да направя.
Сега аз те гледам как пропадаш
и искам да се върна, но не мога.
Сега аз съм дух и те гледам от небето, ...