Стихове и поезия от съвременни български автори
Мост
пуста есенна пътека в безкрая се извива
сам ще я премина в бягство врекъл се
да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих
изпречи ми се свят в пропаст сгушен ...
Ембрионално завръщане
Заспивам в поза ембрион
и в миналото се завръщам,
по кривите пътеки към дома
назад вървя - напред не се обръщам. ...
Сродни души
тя има съпруг,
но в леден свят,
сковани от студ,
топлят се двама ...
* * *
песен нарежда
скитник друм ветрее...
* * *
криле за полет ...
Шегата
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?
Дали беше гадна или семпла? ...
Нощният кондуктор (стихче за приятелството)
Каква е ползата от тях, не знам.
Цялото ми време да ограбват,
а накрая пак оставам сам.
Накрая се намирам пак ...
Болка
но зла съдба
прониза ме с кама,
остави ме без теб...
... и бликна кръв неспираща, ...
Дали
Дали играеш летните игри?
Дали в очите ти - нощта пак рони
отблясъци от падащи звезди.
Дали живееш някъде наблизо? ...
Огледало в мрака
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...
Притча за скитащата жена
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...
Оголване
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...
Но как да се науча...
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...
В очите му
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...
Пребледнял Ромео
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...
Арт
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...