Стихове и поезия от съвременни български автори
Лунната соната
Нахлуват звуци нежни под вратата
и в танц понасят моята душа...
Кой, всъщност, свири Лунната соната?
Прекрасна е като вълшебен сън, ...
Тях
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата. ...
Болезнени въпроси
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота, ...
Сказуемото липсва
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
Ще те чакам
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки ...
Очите на Истината
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...
Завръщането на войниците
На дядо ми, участвал във
всички войни, които е водило
царство България до Втората
световна война... ...
Ойбин
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...
Балада за цъфналата череша (смешен порив)
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците ...
Притихнал
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...
Дребен детайл
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
Мигове
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
Фантом
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...
Легенда за снежната жена
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
... И... после?
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха ...
Тялото ми е топла дреха
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...
Нощ
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта? ...
Нереално
щях да гледам и денем, и нощ.
Ако имах уста - твойто име
бих повтарял отново. И пак.
Ако имах ръце - само тебе ...
Разбрали се...
В една престижна столична кантора
постъпва секретарка с диалект –
от кой район ще премълча, с респект
пред чувствата на тамошните хора. ...
уанрю
МЪЖКИ НАГОН - нова "звезда" с глава върху пагона
СЪРЦЕ В ГЪРЛОТО - калейдоскоп от счупени бутилки
Малка поема за голяма дилема
ти ли си толкоз отнесен?
Нищо във дните ни есенни
не се получава лесно.
Аз ли съм трудна зодия, ...
Преходно
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...