Стихове и поезия от съвременни български автори
Изгубени в мъглата
Различни системи, с различие куцат,
а новото търсим у стари муцуни –
еднакви в това, че обичат да муцат
и всичко решават с дебели кратуни! ...
На дядо ми
преди да мога да те опозная.
Защо съдбата тъй за нас е отредила -
аз не зная.
Гледам снимката ти и мечтая - ...
Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
във очите ти...
Но аз мълча...
И ти мълчиш... ...
На Мимка
Не сведох глава
пред упреци жалки
на близките твои
в клюкарски совалки! ...
Колко...
Колко листи мълчат побелели!
Колко струни без пръсти ръждясват!
Колко песни пред припев са спрели,
а звездите със утрото срастват! ...
Трите грации
(по боти - чели)
Един прекрасен слънчев ден,
в градец съвсем обикновен,
гаврътнали по глътка – две, ...
* * * * * * *
пропукват като сухи съчки
а билото неравно криволи:
само една пътечка тясна
между пропасти бездънни ...
... непреодолимо....
Ще мина на съдбата през пастта,
през зъбите - оголени и остри.
През всеки нокът, хищно впит в костта,
през огъня, хвърчащ от всяка ноздра... ...
Дянков
Правя пици за "старците феодални".
Хайде, от властта - беж!
Аз съм капиталистически келеш!"
Имам аз един въпрос...
Имам аз един въпрос:
Кой ми вапца котарака
и овеси рибената кост
тамо горе на чардака? ...
Опозиция
Oзверели сме като варвари.
Съзвездие от идеи в стиха вкарани.
Прегазен е всеки от съдържание изпразнен.
Става измислен герой като барон Мюнхаузен. ...
Зима
Студено е навсякъде!
Студено е в душата ми!
Изпепели ме люта зима!
Къде останахте, приятели? ...
Накрая (на С.)
В много делници се смях.
Дълго, търпеливо чаках.
Праведна бях и живях във грях.
Аз помня, но не съжалявам, ...
Аз, призракът
нито минало,
нито бъдеще -
аз нямам нищо.
Аз не живея, ...
...душата си огледа в тъмното
тъй скиташ прашна и унила,
подвила крак, а нейде под полата
една любов болезнено се скрила.
Едва ли си приседнала за отдих ...