Стихове и поезия от съвременни български автори
Завръщане
Усетих те, море.
Най-после те усетих.
Зад ъгъла на моите съмнения.
Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие; ...
Вярваш ли в чудеса?
Кое те кара да смяташ, че си като един от всички?...
Бъдеще в бленуван миг от щастие,
поел риска от нощното безсъние.
Истини – под булото на изгрева, ...
Суейт
и в свой измислен свят.
Научих се да те обичам,
дори и малко на инат.
Ти бе различен, ...
Аз съм дете на Ной
форзаци на една книга - там съм,
аз съм детето на Ной и сълзата ми
е палеонтологична, пронизваща,
облечена съм в кожух, направен ...
Живот за двама
че годините пълзят
и си мисля - сто години съм със тебе.
Понякога пък
друго ми се вглежда - ...
Ако можех
на звездите бих разказал аз
как в момента мисля пак за вас,
за вашата усмивка и прекрасен глас.
В тази нощ елате, моля ви, до мен, ...
Помниш ли
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...
Аз и ти
нас ни не плаши пространство и време;
аз съм небето, а ти си земята -
влизаме ние в хармония свята.
Аз съм морето, а ти си вълните - ...
Неназован път
или като отшелник остарява.
Дали на розите се радва,
или е полужив несретник.
Дали изплаква си очите, ...
Родина
Какво си ти? –
Сълза, въздишка, бяло чувство?
Думи, хвърлени напусто?
Цървул развързан на светец? ...
Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...
Различен свят
щом реших да рисувам живота си.
Взех бои, взех дузина платна
и забърках мечтите с въпросите.
На платното изгряха звезди ...
В старата къща
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата, ...
Нарисувай ми, художнико...
тъй чиста, като утринна роса,
тъй ярка, като слънчев небосвод,
тъй искрена, като сълза.
Нарисувай ми, художнико, любов, ...