Стихове и поезия от съвременни български автори
Капка трагедия
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов. ...
Аз, Берн
да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
запяват чувства някъде дълбоко в мен
…. ...
Лято е, още е Септември...
Какви са по витрините тези зимни дрехи,
къде е тръгнало това проклето ято?!!
Рано е, още е септември,
още не е есен, а е лято... ...
Моите колежки
как такива си направил?
Просто чудя се, как може
ти така да си се справил?
Още чудя се и мая ...
Намерих те
НАМЕРИХ ТЕ
Не мога да повярвам, че те има.
Изневиделица и бързо ме намери.
Намерих те и аз – в сърдита зима, ...
Среднощнo
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива! ...
666 - айку
лястовичи криле
нарязано небе -
от болката плаче
+ + + ...
"Урааа!" с партийните помешчици
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...
Преразказ на една болка
Рисуваше те. Думите ù бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти. ...
Малка дъждовна импресия
С надути бузи вятър летен
едри капки дъжд изпрати
да напои земята,
разпукана от жажда. ...
Любов несподелена
Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира. ...
Усещал ли си
не идват мисли,
истини
и думи…
Отпускаш се безпомощно и дебнеш ...
Малко разсъждения
Какво безсмислие ни е живота.
Не можем да го разберем!...
Защо сме в скотобойната до скота!?
И трябва ли тъй да умрем?! ...
Цветно
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен. ...
Молба от сърце и от душа
Мили Боже, занапред -
друг път като правиш свет -
ще ти дам един съвет:
помисли си по-напред! ...
Една сълза
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
Недей...
Душата си предлагам – също гола.
Поглеждаш я презрително и вяло,
прекършваш я със злъч и груба воля.
Не ме наричай своя и любима! ...
Празнота
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни, ...
Рожден ден
Годините неусетно прелитат,
бял сняг по косите вали,
душата лети устремена…
Ех, младост, младост, ...
Мъдрост в лудостта
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост, ...
От Август трийсет и четвърта до наши дни, глава първа, продължение
(допълнение към глава първа, която бе пропусната по технически причини, за което се извиняваме)
1 Не съм роден безгрижна птичка.
Решавах всеки свой проблем...
Аз казвам тук, сега на всички, ...
Вторник и Четвъртък
Навън е толкова красиво,
така е слънчев днес деня,
гледам около мен - семейства щастливи,
а аз съм толкова сама... ...
Животе, тук съм и 'ш та смачкам!
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!
'Ма те ни знаят я какъв юнак ...
А виждал ли си нуждата на сляп
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен, ...