Стихове и поезия от съвременни български автори
Зад маска на ласкана
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно ...
Не си почивай сърце
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
А след мен са отъпкани пътища...
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат, ...
Набързо...
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света, ...
Не искам тази болка
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се. ...
Въпреки всичко
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота… ...
Празник
Безгрешен или не
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
Да обичаш или мразиш
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
Потънали в очите на зората...
Отчаяно ще жънем страхове -
потънали в очите на зората,
ще плащаме горчиви грехове -
заровили мечтите си в земята... ...
Вятърът, когато беше Добрият вятър… или: Ще се уморя ли да чакам южняка
… или: Ще се уморя ли да чакам южняка…?
Вятърът е същият. Насън
още ме докосва с топли пръсти.
Буди ме, повежда ме навън, ...
На майка ми
в майчините длани аз съм бил,
и мама с целувка я дарявах
и със слънцето я сравнявах.
Знам, че ден ще дойде, ...
Голямото и малкото
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...
Какво искам
Палто от сребърни лисици аз не искам.
Злато пастелно не ме блазни.
Вино искрящо, радост да се плисне
и пътешествия и срещи разни. ...
Бъди себе си
омръзна ми от фалш и лъжи.
Омръзна ми от безгранична подлост,
омръзна ми от несбъднати мечти.
Нима си мислиш, че да унижаваш е красиво ...
Любовта на едно дете
защо отново ме раняваш,
Защо загърби всичко между нас,
защо и мен отново ме предаде.
Аз на колене ти се молех, ...
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
Марш на място
Вървим напред, хабейки сили,
понеже водещите нрави:
закостенели, болни, гнили
не смеем още да оставим. ...