Стихове и поезия от съвременни български автори
Благословия
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом ...
Слънчева Стара Загора
Стара Загора е чудно красива,
когато я слънце огрява,
с потоци светлина навред я залива
и с радост ни щедро дарява. ...
Хипопотам
( ХИ ПО – ПО – НАЙ –ТАМ)
Я го вижте оня там –
какъв голям хипопотам!...
От знатните велможи, ...
Самота
скитам се бездомна по света,
сега съм стара, уморена,
но пея аз за любовта.
Коя съм, откъде съм - аз не зная, ...
Зимни копнежи
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот... ...
Доверието
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш... ...
Причастие
в твойта плаха прегръдка.
Обръч ще съм – от ласки.
Ти ще си вятърът.
Но съм жадна - ...
Поседнах в летния лежерен ден
в летния лежерен ден
на сянка шарена
в градината вековна.
И слънцето ...
Съединение
и влажна рутина -
любовен сталактон
Да убиеш нощ
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...
Другите пътеки
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...
Нимфа
Със пламъка на залезна лагуна,
догоних те сред залив от звезди.
На устните ти тръпнещи без думи,
целуващ капки лъч ме упои. ...
Да бъдеш мъж или да си жена
Във този спор от вечни времена,
един приятел казваше:
- Човек,
когато се почеше във ухото, ...
...и всичко безнадеждно чезне...
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса ...
Не чакай интервю за любов!
звезда угаснала в нечия вселена.
Той е там - тъжен и безмълвен...
Кой посмя от него нея да отнеме?
Спомени заливат го за миг, ...
Има смисъл
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
Орисия
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже ...
Когато душата е празна...
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки. ...
Тази толкова истинска жажда
да живее и диша, човека
като светла искрица се ражда,
за да тръгне по своя пътека!
Че от болката майчина взел е ...