Стихове и поезия от съвременни български автори
Да открием света
ще успеем да открием колко прекрасен можем
да направим света около нас!!!
Да открием света
Аз съм лъч светлина, отразяващ тъмата, ...
Красиви лъжи
хиляда и една на брой,
душата ми се вече измърси…
Не намирам аз покой.
Да предричам дали с усмивка ...
Родих се
нежна и обичана,
родих се от любов,
създадена за живот...
Родих се, за да ме обичат ...
Хипертония
днес главата ме люлей!
Мойто джипи тъй ми рече:
„Виж какво, добри човече,
спри се вече с тез прасета, ...
Жребий
Защо не виждаш своят Жребий?
Земя притихнала, Сърцето бий...
Ти - в бури Любовта я заточи,
това е жалко, но недей Плачи! ...
Светлина
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас ...
Два свята
в торсионното поле на Вечността.
Галактически сезони няма.
Любовта къде се сля?
Ще пътуват със силата на мрака. ...
Сметка
Навреме си. За пиене какво обичаш?
Келнер, една чаша ледена тъга -
голяма! И менюто, ей сегичка ще поръчаме.
Имат топли спомени и смях на пара, ...
Болка
защо сърцето ми отново страда.
Живея в болка и тревога,
изгаря ме мъка безпощадна.
Душата ми тъне в страдание, ...
Вашата мискинка Гинка
не изтрайвам до зарана,
ще ти кажа днес що стана.
Ку не кажа – шъ съ пръсна.
Случката, ша знайш, е мръсна, ...
Когато...
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси, ...
Премъдра красота
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота! ...
Привидно щастие
щастието навън те чака, прегърни го,
ала щом прегърнеш го ти,
то изчезва в миг, нали,
защо така се случва, ти кажи?
Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...
Асъм българче
майка мене ме износи.
И, измъчена, жената
от света се махна този!
Асъм българче, обичам ...
В прозореца, приличен на решетка
процежда лъч – измамна светлина.
Нощта е вещица – за чужда сметка.
Пропуска някаква мъждива топлина.
В прозореца, измамно отразена, ...
Уморените коне
галопирам към нощи катранени.
От предишните славни манежи
само шепа сълзи са останали.
От косите ми - грива златиста, ...
По-голямата сестра
- Не настръхвай от тишината бяла!
Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече... ...
Страх
непривичен страх ме все обсебва.
От тревоги пулсът зачестява,
имам чувство - нещо ме преследва.
Все по-сложен днес животът става, ...