Стихове и поезия от съвременни български автори
Нелюбовен романс на едно куче
сред мъглите му бродят объркани глутници кучета.
Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал,
но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.
Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино, ...
Ако те няма
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед. ...
Празният стол
Обичам празния стол срещу мен.
Там очаквам голямата обич - забравена.
Или пак изгрева, влюбен в деня.
Нощта, с тайния шепот на вятъра. ...
Нирвана
Винаги ще помня някогашното дете!!!
И на любовта ми вече липсва ù лице,
защото ти направи така...
Да се преродя без сърце!
Каквото сееш, туй и ще пожънеш
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата, ...
"Политическият лак" на Борисов
"Бесепарите ноктите си лакират!"
Тъй с ирония обвиненията отрече,
че избори може да се манипулират*!
Вечна слава на този свръхгерой! ...
Ей, вятърко!
замръзна даже и реката,
а вятърко със пълни сили,
със рог ядосано засвири.
Завя, задуха, та прогони ...
Скромни желания
Цял живот човек живее с мечти,
с надежди светли, пожелания.
Изгрева посреща с жадни очи,
залеза - със скромни желания. ...
Ако
отритнат и изоставен.
Не забравяй, че аз ще бъда там,
където преди време ме остави.
Ако нощем сънуваш кошмари ...
Дали ще премина
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
Не е грях
да искаш много от доброто,
да искаш много сили против страх,
кураж да искаш много против злото,
да искаш много светлина, ...
Твоите стъпки
покрити с листа и капчици роса,
луната в тъмното отново ще ни свети,
за едно последно сбогом с нежния дъждец.
Вятърът в косите ни играе в този час, ...
Отворко
Ще ги настъпя много яко по мазола
и ще кажа на всички истината гола…
Но от страх сърцето ми примира, тупка
и затуй ще изкопая тук дълбока дупка… ...
Инфарктен ключ
Това е моят дом... Но аз не смея
вратата му самотна да отключа.
Тук вече само спомени живеят.
Не вярват, че животът ще се случи. ...
Листопад
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
Небитие
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък, ...