Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мечти

Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден ...

sisidara

Поезия

1K 10

Ода за човечеството

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам... ...

Hekredel

Поезия » Гражданска

714

Няма не мога

Някак си ми е смутено,
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта, ...

simonqchety

Поезия » Друга

954

У дома

Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван. ...

Aneta_kz

Поезия » Друга

1.1K 10

Сърцето ми изстина

Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало, ...

jaronvrachan

Поезия

734 1

Забравени спомени

Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки ...

danigallery

Поезия » Любовна

1.3K 17

В тишината

Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена, ...

angelbard

Поезия » Любовна

933 6

Кой разплака Небето?!

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите. ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

991 12

Игра на светлосенки

Разпитвам совите за смисъла на думите.
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени. ...

laramaylin

Поезия » Друга

805 1 14

Хората от нашия отбор

Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Наивни, на всичко вярващи, себезалъгващи,
умиращи от душевна проказа.
Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Объркани хора без компас под ръка, ...

dreamwweaver

Поезия » Гражданска

558

Гара "Никъде"

Нагласям всичко в мoя полза,
разбрах - в заблуда съм била.
Сега отговори искам да потърся -
накъде да тръгна, кое да избера?
Винаги така се получава - ...

васинка

Поезия » Друга

1K 2

Изповед на поетеса

Не просто съм жена, а поетеса...
и нижа в рими - мисли от сърце,
написаното знае си адреса,
играе моливът във моите ръце.
Не искам да съм тъжна, но боли... ...

renika67

Поезия

1.1K 13

Бивши

Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.
Сърцето ми е боклукчийско кошче - ...

az

Поезия » Любовна

1.2K 3

Форма на живот

Нощта я сграбчи. Като смок
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени, ...

ulianka

Поезия » Философска

1.5K 20

Молба

Щъркелчо, почакай,
стига с клюна тракай!
Към топъл юг, далечен,
аз знам, ще тръгваш вече.
Ти вземи ме, моля, ...

vodoleia

Поезия » За деца

1.3K 17

Път във любовта

Високо, високо, там във небето,
перести облаци по гърба му лазят
и ласките лунни, предвидени за полето,
със небрежност на палавници безсъвестно газят.
Лице красиво във нощта тъгува, ...

rygit

Поезия » Любовна

858

Престъпно

Сякаш те взимам назаем от някого,
а после не мога да спя.
Уж съвестта си отдавна съблякох,
а пак ù търпя наглостта.
Сякаш ме чака някой в дома ми ...

elituUu

Поезия

1K 2

На път

Аз пътувах. Ти пътуваше.
Аз бях с къса коса. Ти беше с дълга.
Аз те гледах. Ти ме гледаше.
Аз бях с черни очи. Ти беше с кафяви.
Аз си мислех за теб. Ти си мислеше за мен. ...

Julian--

Поезия » Друга

661 2

В бъдеще време

Ще те преболедувам като болест.
Ще те изтрия като грешен ред.
Ще те отричам като орис.
Ще се стопиш във мене като лед.
Ще те забравя като непотребна ...

etikki

Поезия » Любовна

979 1 8

Корабокрушенци

Корабокрушенци
Живея на острова на мълчанието и самотата.
Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.
Кораби минават,
изпълват хоризонта и отнасят красотата. ...

sunrise89

Поезия » Любовна

816

Есенно...

Есенно...
Безлико, Слънцето крачи
в небето
зад Облак -
обронил глава ...

ivaia

Поезия

1.3K 6

Сиромашко лято

СИРОМАШКО ЛЯТО
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина. ...

anka-dimitrova

Поезия

692

Бягство

По мръкнало озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват ...

yotovava

Поезия » Философска

997 13

* * *

Аз тайничко надявах се
да се върнеш и да чуя:
- Сгреших, ти бе за мен...
единствена ще си!
Дойде и този ден... ...

magdalenaa

Поезия

767 1

Необятна

Необятна тишина
е в твоето сърце -
космична неизвестност.
Вселена,
планета, ...

koral

Поезия

616 4

На кораб от четиристишия

В морето на живота няма затишие,
щом плаваш на кораб от четиристишия!
Често морски бури с ярост те връхлитат,
но... брегът за тебе няма да попита!
Нейде, без посока, времето тече! ...

mariankrystev

Поезия » Философска

839 7

Прости ми, малко момиче!

Скъпо мое сърце,
извинявай за причинената болка.
Ти гореше в буен огън
толкова време подред.
Усещах парещите ти сълзи, ...

madgirl-

Поезия » Философска

1.2K

Балада за любовта

Обичам, когато съм с теб
и мразя, когато те няма,
аз сядам пред листа смутен
балада да пиша, за двама...
Темата всъщност е тя, ...

DragoPi4a

Поезия » Любовна

1.4K 3

* * *

Забравиха те,
изоставиха те,
а приятели наричаха се…
празни думи,
празни обещания. ...

Sara-H

Поезия » Друга

1.2K 1 6

Приятелко

Здравей, приятелко любима,
и сбогом казвам ти.
Нали така избра си, мила?
За приятелство недей ми говори.
Върви си с фарса от нещастни думи, ...

rous

Поезия » Друга

962 1

В края на деня

Денят се кани скоро да си тръгне.
Раздава си последните усмивки
и обещава утре да се върне.
А аз живях ли? Бях ли днес щастлив?
По улиците пъпли суматоха, ...

Смиф

Поезия

1K 17

Лека нощ!

ЛЕКА НОЩ!
На Залез слънцето преваля...
И бърза есенната нощ!
Денят седлото бавно сваля...
Светът си казва: - "Лека нощ!" ...

Hekredel

Поезия » Философска

885 1 6

Не ми се получава

Накара ме да загубя думите си и ума
и после тръгна да си отмъщаваш
за това, че се опитвам да изтрия нея
от спомените ти като със гума,
но не ми се получава. ...

politylo

Поезия » Любовна

1.1K 1

Господ ще рече: - Чудесно!

Чудесно е, щом завали!
Земята жадна е. Попива.
Огледай се! Пелин цъфти
и есенно гори коприва.
Очи ти трябват, не слова. ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

953 12

Утро

Днес повярвах -
всичко свърши…
Едно зелено клонче
в мен
се прекърши. ...

rozza

Поезия » Любовна

1.4K 41

Когато дойде часът

Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища са наникъде,
останал е с теб само вятърът. ...

raccing

Поезия

1.2K 1 3

Болка

Две души почернели.
Две сърца изгорели.
Две тела уморени.
Двама души сразени.
Търся отговор пак. ...

sisidara

Поезия » Философска

983 7

Научи се да градиш

Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена, дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста ...

iam

Поезия » Бели стихове

1.2K

По огнена пътека

Поглъщат страстите
най-светлите ни чувства,
от дъното мътилка грабват
със всичките горчивини.
А може би ни е потребно ...

anarilska

Поезия » Любовна

1.2K 10

Ех, Гьорге, Свети Гьорге...

ДНЕС, СЛЕД ДЪЛГА БОРБА СЪС СЕБЕ СИ, ПРИЯТЕЛЯТ МИ, ГЕОРГИ КОЛЕВ, СЕ ОЖЕНИ
Ех, Гьорге, Свети Гьорге, стари харамийо,
с бойното си копие набучи не змеица,
а най-чистата от всичките Марии.
А сега – мъчи се! ...

purko59

Поезия

831 13

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мечти

Ода за човечеството

Няма не мога

У дома

Сърцето ми изстина

Забравени спомени

В тишината

Кой разплака Небето?!

Игра на светлосенки

Хората от нашия отбор

Гара "Никъде"

Изповед на поетеса

Бивши

Форма на живот

Молба

Път във любовта

Престъпно

На път

В бъдеще време

Корабокрушенци

Есенно...

Сиромашко лято

Бягство

* * *

Необятна

На кораб от четиристишия

Прости ми, малко момиче!

Балада за любовта

* * *

Приятелко

В края на деня

Лека нощ!

Не ми се получава

Господ ще рече: - Чудесно!

Утро

Когато дойде часът

Болка

Научи се да градиш

По огнена пътека

Ех, Гьорге, Свети Гьорге...

Опашка