Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята война - цикъл
(Цикъл)
АПОКАЛИПСИС
Няма вече да сме същите.
И земята няма да е тая. ...
Спомен за любов
Спокойно нека времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е ...
Най-красивото нещо на света
и дяволът се смее,
радва се на твойта красота,
ти си най-добрата на света.
Ти си като лятото, ...
На нея съм подвластна
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
Живот
че съм най-добрият на света.
Но пред нищо не се спирам
да защитя истината клета.
Аз не се залъгвам, че с моя занаят ...
Прошка за любов
но е още рано да съм с тях.
Твърде дълго в дявола се вричах
и от обич грешно те живях.
Рано ми е още да оставя ...
Оглупях
- Look in my face, stare in my soul
I begin to stupify...
Наскоро осъзнах, не съм разкаян -
красив живот в мечта живях. Не оцелях докрая. ...
След края
Аз дишам, въпреки това,
че взе моя дъх,
че заслепи ме...
Аз дишам, въпреки това, ...
*** (Xauky)
Колко са много
пътеките към дома.
Коя ли избра...
На сина ми
Ти принадлежиш му без остатък.
Майчина любов... Ех, суета.....
Все ще те деля оттук нататък...
....с театъра, съперник мой жесток. ...
Взривени мисли
Взривени мисли
Какво ще направиш,
когато те погледна
и запратя мислите ти, ...
Присъда
осъдихме вината.
Защо тогава зли очи
разкъсват тишината?
Нали нахранихме страстта ...
И вечна, и грешна
да мрази цветята и слънцето даже,
да носи греха си дълбоко в сърцето
и с вечност рогатият дявал накаже.
Къде я намери такава чепата ...
Когато животът те стисне за гърлото...
Когато животът те стисне за гърлото,
а там - на площада, зад близкия ъгъл,
съдбата изгаря на жертвени клади
не чужди, а твоите лични ...
Аз решавам
а светът, отеснял, се побира в стандартни клишета.
Ала имат ли своето място звездите в очите,
твоят път ще завърже със хиляди здрави въжета.
И върви обяснявай, че нощем луната танцува, ...
Каляската
а в нея - принц в червено-златна униформа
сияе слънчево и се усмихва на народа,
взел в ръка ръката на принцесата си в бяло...
която също е в магията изцяло потопена ...
Домозетска (не)радост
отбивал се често и взимал ù мяра...
Прибирал се весел след няколко часа.
И мяра след мяра… тя бебе прихвана.
Не мина година и с нея се скара, ...
Плик с вода
Градът блести край автобуса,
летящ с та-да, та-да,
но не усеща колко друса,
ни чува на мотора пулса ...
Живот, не ме забравяй
останаха неизказани толкова много неща?
Смелост, ти защо замълча,
точно ти ме спря да го целуна в нощта?
Гордост, а ти защо си ми, ...