Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете. ;)

Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...

petkonpet

Поезия » Хумористична

2.7K 3

Необятности

Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...

Bloom

Поезия

1.8K 6

Нагоре

Стъпало по стъпало на живота
по стълбата нагоре продължавам...
Дори и паднал,
изранен и потен,
пак ще пълзя – ...

finaltouch

Поезия » Философска

758 1

Хората все казват...

Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...

swee7yy

Поезия » Любовна

1.8K 5

За народа си умряха те! Народът им измира! В памет на Ангел Петров.

Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...

gerkata

Поезия » Друга

998 3

Очи по теб

Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...

Лепидоптерия

Поезия » Любовна

1.4K 2

Автопортрет

Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...

siana77

Поезия » Друга

1.1K 1

Очите на София

Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...

mariankrystev

Поезия » Любовна

1.1K 1 12

На Беклемето

НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Hekredel

Поезия » Пейзажна

676 1

***

Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов ...

kokoveca

Поезия » Бели стихове

1.1K 2

Маски, маски...

Commedia dell'Arte е битието днешно.
Героите - маскирани, от всеки ъгъл
хитро се споглеждат... Трапеза, вино,
смях и танци - жестове и пантомима в бяло -
а всичките участници във карнавала ...

HrisMelodia

Поезия » Философска

699 1

Приказно

Приказно
Ако са думите капки роса,
вземи магичната им сила,
върни я в сребърна река
и после – в нея отрази ме! ...

pearlsina

Поезия » Любовна

964 1 3

Не мога да задържа болката

Не мога да задържа болката
Греха си съм целувал до премала,
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега. ...

Меричка

Поезия » Еротична

1K 1

Уредът на любовта

Имам уред за любов,
той е с мене ден и нощ.
Той е винаги готов
да пробива с пълна мощ.
Той е нисък - под тревата - ...

Basanaruga

Поезия » Хумористична

1.2K

Душата ти безмълвно страда

Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи ...

afelandra

Поезия » Любовна

1.3K 1

Презрял живот

mspasov29

Поезия

1K 2 7

Плах опит Катуница да катурне "к/р/атунизацията" ни

с павета от вчерашно мълчание
днес вдигат барикади
преждевременно брадясали момчета

mihri61

Поезия » Гражданска

800 4

Есен в парка

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...

daisypatton

Поезия » Друга

1.1K

Трудно без любов се пише

Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...

димитрова

Поезия » Любовна

991 3

Големият мъж

Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...

blueberry

Поезия » Друга

1.5K 11

Монотонно

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

M1234567891

Поезия

875 11

Власт (акростих)

В-ярваме в техните лъжи,
Л-ъжат за пари,
А-лчността им е хоби,
С-танахме роби,
Т-леем, не живеем.

рокерче666

Поезия

621 1

Кълбо от мечти

КЪЛБОТО ОТ МЕЧТИ
Кълбото кухо, сглобено от мечти,
изпълнено до край с надежди,
обливано от морските вълни,
нашепва за спомените прежни… ...

Liliyanaandreeva

Поезия » Друга

703 7

* * *

ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...

Ilis

Поезия

946 1 4

Вдовици

Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си, ...

Re4enKos

Поезия » Друга

1.3K 7

Ранената душа

Ранената душа – кърви и бяга,
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка ...

ekstasis

Поезия » Философска

1.3K 22

Чужденец от рая

По отъпкани пътеки
в живота аз вървях.
Търсех те!
Търсех твоя смях.
По стари следи ...

Djaki

Поезия » Любовна

795

В миг съдбовен

В миг съдбовен устремена,
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...

rozalin

Поезия » Философска

1.1K 1

Брезичка

Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...

voda

Поезия » Пейзажна

2.6K 24

Вървя в отвъдното

Ако имах две сърца, едно сърце да подаря -
с ръце изтръгнато...
Ала имам аз едно и то обляно е във зло,
във мрак обгърнато...
Ако имах две лица, едно лице да подаря - ...

koleto03

Поезия » Любовна

1.2K 10

Ако можеш

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.
Тютюнеца, наситно надребнен...
Огнивото и кремъка челичен...
Две щипки спомени... За теб и мен...
Най-скъпата ми риза е кенарена... ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

942 7

Ореол

...И всяка сутрин Бог от шест до седем...
Лилия Радоева
Жената, дето някак удължи
на младостта сезона ми нетраен,
не смесва истините със лъжи, ...

Barona38

Поезия » Любовна

1.4K 27

Сълзи в алегро

Този мъж, Боже, как ми го даде,
(по-точно казано, аз го откраднах).
Зная, прости ми, и с право наказа.
След него не можах, не обикнах.
Той прелетя вълните на времето ...

Djein_Ear

Поезия

908 20

Частици от безкрайната Вселена...

Момина сълза, ухание,
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...

elenasim1

Поезия

852 21

Балада за Любов и Мир

Там, в твойта къща, в твоя дом -
оставила съм част от мене...
Дори след мен да влезе друга, с взлом,
местенцето ми няма да заеме...
Оставих обич, нежност и сълзи - ...

renika67

Поезия » Любовна

1.1K 6

Малко безредие

Малко безредие.
Колко чаровно.
Много безгрижни уж дни.
Малко е времето.
Колко промени... ...

Jull

Поезия

1.1K

Твоя съм

Жадна ли съм, пия тишина
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда. ...

danigallery

Поезия » Любовна

2.2K 1 15

Дете

С няколко цента в джоба -
за сладолед,
се чустваш сякаш си
Владетелят на света
и всичко е възможно, ...

poliaa23

Поезия » Друга

1.4K 7

Мостът, който за теб сътворих

Мостът, който за теб сътворих
Ти си буря, раздрала душата ми,
от която прераждам се в стих
подир стих. Те блестят в дъгата ни –
моста, който за теб сътворих ...

Traum

Поезия » Любовна

3.1K 1 31

Утрето, в което те забравям

Исках само да ти кажа, че те мразя,
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава, ...

Irresistible

Поезия » Любовна

1.1K 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Жените са големи дяволи, но рогата ги носят мъжете. ;)

Необятности

Нагоре

Хората все казват...

За народа си умряха те! Народът им измира! В памет на Ангел Петров.

Очи по теб

Автопортрет

Очите на София

На Беклемето

***

Маски, маски...

Приказно

Не мога да задържа болката

Уредът на любовта

Душата ти безмълвно страда

Презрял живот

Плах опит Катуница да катурне "к/р/атунизацията" ни

Есен в парка

Трудно без любов се пише

Големият мъж

Монотонно

Власт (акростих)

Кълбо от мечти

* * *

Вдовици

Ранената душа

Чужденец от рая

В миг съдбовен

Брезичка

Вървя в отвъдното

Ако можеш

Ореол

Сълзи в алегро

Частици от безкрайната Вселена...

Балада за Любов и Мир

Малко безредие

Твоя съм

Дете

Мостът, който за теб сътворих

Утрето, в което те забравям

Опашка