Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Окончателно сбогуване

Какъв ужасен кестенов валеж...
Потропват като мънички войници,
с кафявите си, мъхести бодли,
прогонват уличните котки
от всички тъмни, есенни ъгли ...
1.2K 4

Ей, вятърко!

Отново застудя в гората,
замръзна даже и реката,
а вятърко със пълни сили,
със рог ядосано засвири.
Завя, задуха, та прогони ...
2K 18

Скромни желания

СКРОМНИ ЖЕЛАНИЯ
Цял живот човек живее с мечти,
с надежди светли, пожелания.
Изгрева посреща с жадни очи,
залеза - със скромни желания. ...
806 4

Ти все очакваш...

Майко свидна,
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш, ...
730 5

Есенно

Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена, ...
1.1K 7

Регенезис

Мечтите ми безшумно се стопиха -
целунати снежинки. Топъл дъх
в гърдите ми разтапяше ги тихо,
додето не проби оголен връх.
Напуснаха ме всичките Надежди. ...
2.7K 1 24

Ако

Ако някой ден останеш сам,
отритнат и изоставен.
Не забравяй, че аз ще бъда там,
където преди време ме остави.
Ако нощем сънуваш кошмари ...
984 5

Автопортрет

-------
Обичам да казвам "Всичко или нищо",
но все съм някъде по средата.
Опитвам да си римувам мислите,
подвластни на хаоса в главата. ...
1.1K 12

Сънувах....

Сред тоновете списъци на времето,
които съм съставила по месеци,
родила се съставката на името,
с което ни наричат "ереси"...
Безбожна е красивата ни песен, ...
1.2K 4

Думи в стените

Различни ще са думите, нали?
Когато те обичам, ще се мразя,
че ги редих във четири стени...
Но четири стени не пазят.
Въображаема, измислена врата - ...
1K 23

Дали ще премина

В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
888 10

Пещера

Пеперуден карнавал сред
грозде и вино.
Прилепи спят и сънуват летене.
Райско пръскало от вода и пяна,
звуци от тръстикова флейта, ...
628 3

Не е грях

Да искаш много не е грях,
да искаш много от доброто,
да искаш много сили против страх,
кураж да искаш много против злото,
да искаш много светлина, ...
1.7K 13

Копнеж

Косиш ти меката трева,
осеяна с безбройни стъпки.
Косата плъзга се едва,
но усеща меките им тръпки.
Тръпнат крехките стебла, ...
915 5

Миг

Миг
Скачат мислите тук и там.
Пърхат като пеперуда!
Падат малки пухчета от крила!
Златист прашец, изронен ...
872 12

Твоите стъпки

По твоите стъпки аз ще ходя,
покрити с листа и капчици роса,
луната в тъмното отново ще ни свети,
за едно последно сбогом с нежния дъждец.
Вятърът в косите ни играе в този час, ...
815 2

Твърде много шум

Твърде много шум,
твърде много вятър.
Мисля си наум,
искам да избягам.
Тръгна ли насам, ...
996 19

Дете

Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ, ...
981

Отворко

ОТВОРКО
Ще ги настъпя много яко по мазола
и ще кажа на всички истината гола…
Но от страх сърцето ми примира, тупка
и затуй ще изкопая тук дълбока дупка… ...
868 3

Инфарктен ключ

ИНФАРКТЕН КЛЮЧ
Това е моят дом... Но аз не смея
вратата му самотна да отключа.
Тук вече само спомени живеят.
Не вярват, че животът ще се случи. ...
1.2K 39

Листопад

„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
845 4

Ако съм...

Ако съм блян - да бъда пеперуден,
с крилца да пърхам в мигли сънни.
Целуне ли те изгревът лазурен,
във ирисите да се раждам, тъмни.
Ако съм дъх - да бъда теменужен, ...
2K 1 50

Небитие

Смъртта е свъсен, начумерен облак,
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък, ...
833

Реквием за любовта

Реквием за любовта
Защо ти искаш да я детронираш.
Тя още е царицата за нас.
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш! ...
724 3

Не я долюбвам

Макар че януари съм родена,
не я долюбвам ледената зима.
Половин година ходя, като зелка,
облечена със гунчета дузина.
Обичам вкъщи печката да бумка ...
974 8

С теб през хилядолетията...

(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...
1.2K 3

Отдаване 2

Обладай ме диво, необмислено.
Превърни желанието в лава.
Похотта ти – жива като истина -
нека ме гори и заслепява.
Да избухват огнени сияния ...
1.4K 1 2

Една лоза ли?!

От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка. ...
1K 7

Лисичката

Май не се знае кой е ловецът -
дали тази, която ме гони, или нея аз?
Когато ми праща удари на сляпо,
или когато нещо я подхване бяс?
Май не се знае дали тя не ловува - ...
1.4K

Моите трофеи

Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа, ...
720 4

Но дали е така...

"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам. ...
1.6K 1 33

15.10

Попаднах във поредния водовъртеж.
Не знам кое надолу е, кое нагоре.
И виждам само страх и гнет
във толкова умислени и тъжни хора.
Получих пак поредния плесник ...
643 5

Жена

Разпилях се като шепа пясък,
счупих се на хиляди стъкла.
Заблестях отново с чуден блясък,
полетях със сребърни крила.
Летях и чувствах свободата, ...
1.3K 2

Сън

Посветено на М.
Да те чакам или не? - Не зная.
Възможностите ми са две,
чупя пръсти и гадая
как да слеем наш'те светове. ...
1.9K 5

Маро, пак ти пишъ...

Аз съ върнах, Маро! И къко дъ видя?
Роднуту ми селу къту никрулог!
Ублипену цялу с ръзнуцветни книги,
нъ куиту пиши: "Искам твоя Вот!".
Нигръмотни, Маро! ЖИ-ту изтървали! ...
1.5K 3

Призрак

Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...
732

Тик-Так

Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так
Звънецът веднъж позвъня ...
1.1K 2

Защо

Защо ли думите са толкова красиви?
Защо са винаги лъжливи?
Защо безсърдечно ме наказа?
Защо ли аз толкова те мразя?
Защо ли мразиш ме ти сега? ...
855 1

* * *

Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.
1.3K 3

Огнена стрела

Денят беше красив и спокоен.
Очаквах с вълнение вечерта,
да разказваш при теб как е минал
и колко овации си събрал.
Беше ми толкоз красиво. ...
1.5K 6