Стихове и поезия от съвременни български автори
Една лоза
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...
Нека бъда
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...
Гневът ми оклюма
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто ...
Триста часа дъжд
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
Ти си усмивка
Ти си дъх, допир, аромат от парфюм.
Ти си смях, ти си шарено ежедневие.
Ти си прекрасен (но и леко дразнещ) шум.
Ти си звукът от кънтящо стъкло. ...
Птицата - Фантазия
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
Гости
Гости
Ходи, дето ходи, пак дома се връща.
,,Най-ми е добре тук, във мойта къща!
Да, ама енергия има тя за трима, ...
Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
Разпалена сянка...
Под твоята ласка от нежност
треперят във мен сетивата ми,
със поглед ми даваш надежда,
а в тъмното чезнат словата ми... ...
Искам да те има
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лято, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...
Животът
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
* * *
защо живеем?
Разпъват пак Иисус на кръст,
а ние му се смеем.
Алчни, покварени, жадни за мъст... ...
Въпросително разхлабително
Гледам го бая налят.
- Контролира ни живота.
Той е дупетaт.
- Мамо, също имам дупе, ...
Откровено
Не, не, не! Не облак, нито гъста мъгла,
финансова чума вилнее във джоба ми.
И не вижда хекиминът* никакъв цяр,
и бие в чело разтревожено ...
Жена
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...
*******
изтича времето невъзвратимо
със песъчинките пресичащи
на настоящето невидимата плоскост
докосвам времето във теб ...
Далечен спомен
Политнах в мрака
като насън –
клепало затрака
нейде навън… ...
Не започна ли рано дъждът
разцъфтяха ли всичките пъпки
и дали още нямаше път,
зажадувал за нашите стъпки?
Не започна ли рано дъждът? ...
* * *
онзи миловиден детски смях,
днес с любов те призовах,
да си тук до мен в този час.
Бавно и на стъпки идваш, ...
Ако някога
и с прегръдка гореща успееш да прогониш от мене съня,
и луната тогаз ще угасне, и звездите една по една
ще угасват те тихо и бавно давайки път на страстта!
Ако някога в тихото утро ти целунеш мойте очи ...