Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Да дойдеш

Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна, Пейзажна

974 2

Призована

Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“

rhymefan

Поезия

568

След тениса с нея

С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя беше във черно, с екипче модерно, ...

Yuri

Поезия » Хумористична

884 2 9

Частичка от миг

Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...

Васили

Поезия » Любовна

921 1

В поезията диша доброта

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

801 1 10

Времето лекува

Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...

Spring_sunrise

Поезия » Философска

805 1 3

Сянка

Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...

bibsun

Поезия » Друга

772 1

Перфектна автобиография

Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...

mislitel

Поезия » Друга

738 6 24

Кестенът на Варна

КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...

Валери_Станков

Поезия

640 2 3

В горещия август

Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...

SaSy_23

Поезия » Любовна

952 1

Сърцето

Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...

petiofi81

Поезия » Философска, Свободен стих

989 1

Страст

С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...

krasio0109

Поезия

824

Септември съвсем като лято изглежда

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

640 2

Стига това...

Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

715 1 2

Кондор или врабче си?

"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...

ТинаРай

Поезия » Философска

1.1K 1 4

Лабиринт

Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...

Елка

Поезия » Философска

1.8K 18 29

Пън

В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...

дух

Поезия

891 1

Случка в дъжда

Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...

Яна_Славянска

Поезия » Пейзажна

956

Писмо до рая

Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...

.Германова

Поезия » Свободен стих

937 2 3

Онова гласче, там някъде скрито...

Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...

Дейна.1

Поезия » Друга

893 1 6

Има хора

Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...

natiii

Поезия

608 1

Септември

След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Пейзажна

679

Вододел

От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...

bibsun

Поезия » Друга

1.1K 4 4

Душата ти...

Душата ти
къртач я
разрушава
и мълком тя -
и гълта, ...

rhymefan

Поезия

659

Лудница за влюбени

ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

523 3 1

На най… българския език

Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Друга

645

Живот

Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...

Dobr_1

Поезия » Пейзажна

730 1

Не ме забравяй

Не ме забравяй
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

604 2

Ела

Ела
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

716 2

Пътят

П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...

krasio0109

Поезия

633

В пространството между редовете

Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...

Мел.

Поезия » Любовна, Свободен стих

738 1

Не чети този стих

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

627 2

Магьосникът

В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...

Nebula_Of_Poetry

Поезия

879 1

Септември

Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...

Marialla

Поезия » Пейзажна

866 2

Пред гения единствено се коленичи

Не ме похвали, даже и обратно -
Блокирам те и майна ти теглих!
Творбата ми е злато златно,
какво разбираш ти от проза, или стих?...
А ти ми сочиш грешки, а не виждаш, ...

mislitel

Поезия

518

Очакване

Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...

Ревов

Поезия

645 1

Есен

Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Пейзажна

614 1

Щастливи пленници сме ние

Великолепна, истинска мадона
във рамката на огледалото си ти!
С лице, свалено сякаш от икона,
с очи, описани във древен стих!
Косите ти се спускат водопадно ...

nikelo

Поезия » Любовна

566

Звучна тишина

Чуй! Чух! Чуй! Чух!
Два чухала обменят информация,
споделят всяка клюка, всеки слух,
стаени на съседната акация
От към ореха се чува кукумявка- ...

Anushka

Поезия

793

Ремонт

В стаята ремонт тече.
Майстори работят
Тука някой ще рече,
че прозореца цапотят.
Шкурки и пили, и четки - ...

BoBoteva

Поезия » Хумористична

848 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Да дойдеш

Призована

След тениса с нея

Частичка от миг

В поезията диша доброта

Времето лекува

Сянка

Перфектна автобиография

Кестенът на Варна

В горещия август

Сърцето

Страст

Септември съвсем като лято изглежда

Стига това...

Кондор или врабче си?

Лабиринт

Пън

Случка в дъжда

Писмо до рая

Онова гласче, там някъде скрито...

Има хора

Септември

Вододел

Душата ти...

Лудница за влюбени

На най… българския език

Живот

Не ме забравяй

Ела

Пътят

В пространството между редовете

Не чети този стих

Магьосникът

Септември

Пред гения единствено се коленичи

Очакване

Есен

Щастливи пленници сме ние

Звучна тишина

Ремонт

Опашка