Стихове и поезия от съвременни български автори
Подготовка
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...
Не свикнах
Никога не свикнах със тълпата!
Със сивата, безличната тълпа!
Тълпа обречена на тъмнината,
жадуваща искрица светлина! ...
Две положения
Има положения две основни
Във света.
Право и обратно, ляво-дясно
Хоризонтално-Вертикално, ...
Ох!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...
Голгота
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...
Научѝ ме да обичам
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
Да си простим
Какво ли обич трябва да прощава!
Едничка тя любов и сили дава,
до невъзможност грешките отрича!
С целувка нека с теб да си простиме ...
Hай-тъжните ви дни да засияят
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
Другата Аз
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
Когато утре няма да ме има
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
Душата завещава
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
Любов пулсира в ритъм на соната /сонетен венец/
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...
Сълза
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
Бели стъпки в душата
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни. ...
Тя, гордостта
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...
Като жена!
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...
12+ Никога със БСП
грабнах старата шейна
и заминах във Пампорово
да се спускам по леда.
Взех със мен една другарка ...
Молитва на Сирни заговезни
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...
Молитва
Господи, дари ми здраве,
другото ще си го купя!
Господи, не ме оставяй
да те моля за сполука! ...
Болка в самота
любовта ни
в пръст, попила сто сълзи.
Плаках, молих
съвестта ми ...
Мед и Кръговрат
Мед и кръговрат
Не искам да слушам,
да споря
за всяка глупост, ...
На простаците
„Докато мълчи – минава за умен”
Как трудно е,
да си умен
сред ...
В кал и мъгла..
насила или спонтанна
смазана от очи
раздираща към съдба
Консонанс откровен ...
Стомните на баба
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...
Вретено от остри думи
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
Гонзоай сонет
има всякакви шкембета ,
има не един търбух
украсен със вожда кух .
Той се мисли за Гонзила ...