Краят е толкова близко, днес или утре,
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...
ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...
Научѝ ме в тъмнината да светя,
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
Да си простим... Аз просто те обичам!
Какво ли обич трябва да прощава!
Едничка тя любов и сили дава,
до невъзможност грешките отрича!
С целувка нека с теб да си простиме ...
Фасовете по земята са знак на протест
за изгубения от нас интерес
към управляващите нашия живот,
мислейки си, че и ние ще живеем като скотове.
Едни загрубели, космати ръце ...
Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
Война е всичко в този свят - война е!
И който мисли иначе се заблуждава.
Война е вярата, която надделява
или триумфът стигнал апогея.
Война е любовта, дори най-нежна, ...
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...
МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...
Какво се случи? Май голяма драма?
Бавачката ти взе че абдикира?
Я стига - тя е сурогатна мама,
минаваш просто от коняк на бира.
А дал ти Бог (и още да ти дава!), ...
СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...
Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе, ...