Автопортрет с книга
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...