Поезия

253,1 резултата

В четири

В ЧЕТИРИ
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...
857 21

Капан за ветрове

Това е едно, своего рода, продължение на "Вятърничаво". Надявам се, да ви хареса!
Благодаря на всички, които ми писаха!
Кожената торба е моя компютърна рисунка.
Б.
571 5

Когато сънищата тихо се разлистват...

Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата ...
1.3K 26

Колко...

Колко малко ми трябва
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...
962 1

Някога

Някога,
когато съм сам,
утринният мрак
прилича
на туш в ученическа чанта, ...
763 1

Втори шанс

Втори шанс
Дадох втори шанс
и заблудих се във мечти,
защото имаше тъга,
а и смразяващ страх усетих... ...
1.9K 1 1

За теб

За теб
В кратера
на бездната се спускам.
Стръмно е пред мен в тъмата.
Вдигна ли очи нагоре, ...
1.3K 6

Ти

Ти
На Данчо
Момченце с четка във ръка
рисуваше лъча на свойто детство.
Палитрата за него е дъга, ...
797 10

Предпролетен етюд

Предпролетен етюд
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...
1.1K 22

От тук

От тук
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...
808 21

Минали неща

Колко ми беше мъчно…
… болеше ме от изневярата ти!
Нарани ме много…
Но това вече е минало.
Минало, за което не си струва ...
962

Приятелю...

Стари приятелю, давай пак рамо –
то и душата в мазоли е само.
От скитника-вятър с умни ръце
дом построихме –
с туптящо сърце. ...
855 3

Репортерка – из цикъла "Малка средновековна пластика"

Репортерке драга,
гледам те в екрана –
колко ти приляга...
и си сладурана!
Ала като почна ...
678

Второ слово за колежките

Паднал ангел от небето.
Предизвикал мощен трус.
Искал той в УНСС-то
да изкара някой курс.
Чул, че там себеподобни ...
1.2K 6

Дъждът вали

Дъждът вали, а спомените бързо ме обгръщат.
Дъждът вали, а теб те няма, слънце.
Ти сега си с друг щастлива, страдам за нещо, което изгубих.
Страдам за нещо, което обичам, страдам за нещо, в което вярвам.
Чувам музиката, на която се целувахме. ...
1.1K

* * *

Човек не знае
какво знае!
Изпитание това е!
Преминал курс
по възпитание, ...
579

Нощни мисли

Kато ято
мисли ме нападат
в сянката
на тази нощ;
грабливи, мрачни, ...
1K

Почти меланхолично

ПОЧТИ МЕЛАНХОЛИЧНО
Втръсна ми от празници и суета –
екзотични кервани в пустиня.
Все по-често искам да оставам сам
или със теб, но да те има ...
813 7

Червено куче

Вдъхновено от картина на Пол Гоген
Видях червено куче на една картина.
Изложбата бе пълна със ценители.
И всеки край картината премина.
Със безразличие. Или с възхита. ...
673 1 5

Ти и нежността ми

Тихо, тихо бели длани
пият будната ми тръпка,
чародействат със кръвта ми
и по жилите ми стъпват.
Леко, леко тънки пръсти ...
1.9K 28

Корабът

Заседна Корабът във плитчината,
изскърца глухо, след това замря,
обгърнат в пясъчни обятия!
Застина той и своята съдба,
зачака смело, но и търпеливо; ...
646

Без теб

Без теб този свят не е моят...
Викът
на утрото без теб
отчаян е.
Зовът ...
1.3K 2

Просто откровение

С теб света откривам отново,
но понеже краката са пълни с олово,
всички крачки са трудни и тежки,
свързани с болки и грешки...
От мен какво да очакваш, не зная, ...
1.3K 6

Да решим спора

Скарали се и се сбили
три врабеца лекокрили,
седем свраки празноглави,
девет врани черноглави.
Моля ви, сметнете вие, ...
795 1

Не тръгвай

НЕ ТРЪГВАЙ
Не тръгвай на път, без ''сбогом'' да кажеш.
Той, Бог, винаги крачи пред нас.
На трапеза не сядай, без Бог да поканиш.
Храната от него е дар! ...
864 3

Моят пристан

Приятели, нали е прекрасно, когато намириш своя пристан и там се чувстваш защитен, свободен, щастлив и готов да посрещнеш всички удари на съдбата!!!
Защото тогава имаш сили да се бориш и да живееш достойно!!!
Искам да открия моя пристан!!!
===========================
Денят навън е тъй прекрасен, ...
1.4K 1 12

Питане

Че броят ни тази зима,
полза може и да има,
но кога онези Горе
ще ни заброят за хора?!?
960 8

Посветено на feia - Вилдан Сефер

Ти дочуваш как звъни мандолина
сред уханните рози напъпили.
Даже птици, притихват сред клони,
в тази музика нежна заслушани.
Клонче пролетно бяло разцъфнало ...
1.2K 14

В името на Вечерницата

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради ...
768 8

Мечта

Не знам, какво така обзема ме
щом в утрото от сън се будя?
Дали не е то продължение
на сънищата мои чудни?
Или мечта, до мен в леглото ...
1.1K 19

Защо ми е съдба такава?

Защо ми е съдба такава?
Като затворена ханджийска порта,
заключена с огромен катинар,
без думи и усмивка,
за кой ли път пореден ...
1.7K

Северна зима

СЕВЕРНА ЗИМА
Кристално снежно и студено,
като сърцето на разлюбена любима,
кървящо в спомени и нерешено
пак някой да обича и да има. ...
615 5

За теб

Все още не вярвам, че не те интересувам.
Личи ти по държанието,
по това как говориш с мен,
по искрите в очите ти.
Личи ти, че все още искаш да си с мен, ...
982 1

* * *

Ти бе до мен в онази нощ,
когато в ноя мрак студен
една ръка на място ме скова
и силен вик разкъса нощната тъма.
Небето сякаш беше пропаст, ...
765 1

Лудост е

Лудост е
Лудост е да искам да си тук,
когато пътищата ни са разделени,
дори след наш'те срещи закъснели.
Лудост е да чакам пак без звук, ...
2.4K 22

Да ви разкажа

Да ви разкажа
Крада етикета от книгата
и го лепя на багажа.
Зяпвате, тихо премигвате,
чакате да ви разкажа. ...
1.2K 3

Проклинам те!

Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,
умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!
А въздухът, тъй спарен, гърлото ми стягаше, ...
1.2K 1

Фобия

Мислите ми вече са лъжливи -
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите ...
1.2K 7

Е, О, А, Иии, Ха!

Е, вече сме чужди! Честито!
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли? ...
1.1K 5