Поезия

253,1 резултата

Сега

СЕГА
В очите твои образа си разпознах
потребностите на душата си разбрах
като дете се уча да усещам
че в теб аз себе си ще срещам ...
1K 8

Носталгия

Носталгия
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
923 14

* * * (С хълма на времето)

С хълма на времето
в пясъчния часовник
мигрират целувките ми
по зърната
на гърдите на жена ...
865 2

Магистрално

Студено е, чак въздухът боде,
настръхнал като сива вълча кожа.
Край пътя две гримирани очи
високите си токчета разхождат.
Поклащат полуголи телеса. ...
511 2

Първична

А мойта обич е така чиста и първична.
Тя не задължава, но да, понякога ограничава.
Но твоята любов ако е вечна,
това няма да е пречка.
Помниш ли това: ...
1K 1

Недей ръката ми изпуска

Подай ръка – за нея ще те водя!
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...? ...
1.2K 8

Съдба...

Полегнал си на Лявото~
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето, ...
1.4K 3

Чао, а не сбогом!

Кажи ми „чао” -
така ще имам надежда…
… но „сбогом” никога –
така ще знам,
че ще се срещнем отново! ...
1.7K 2

Никой не докосва слънцето

Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата ...
1.3K 11

Любовница

Нощта е моя! Ти си мой!
Любовница съм твоя, но
с разкъсана душа.
Любовница, жена отрова за теб и за света!
Мислиш си, че аз не мога да обичам ...
1.5K 9

Любовта на просяка

Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон... ...
843 4

Ела при мен да помълчиме!

Ела при мен да помълчиме!
Във тишината зрее Любовта,
дълбочина се ражда във сърцата ни,
политаме със сребърни крила,
като освободени мигом птици! ...
812 7

Ти щастлив ли си без топлина?

Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...
1.2K 10

Щом имал си я любовта

Веднъж пристига с цялата си пъстрост,
разсипва светлина и топлина.
Стаява се във пазвата със нежност
и блика, като изворна вода.
Веднъж присяда с длан на раменете, ...
788 7

Зимата

Зимата - бяла девойка,
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава. ...
631 2

Срам ме е като пиша поезия, ама...

... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...
859 1

Лудата река

Лудата река
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито! ...
1.8K 30

Понякога си мисля - има Бог

Понякога си мисля: “Има Бог!”
Той отвисоко всичко наблюдава
и от най-страшните беди спасява!
Опасностите той от рано вижда
и как да ни спаси от тях предвижда. ...
864 1 7

Преброяване

Време е отново да броиме
новопридобити нещица
без да крием кой каквото има –
всичко е на показ, без лъжа.
То и в миналото тъй си беше, ...
756 9

Хълм зад стъкло

Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...
1.1K 13

Главоблъски

Усмихнат, луненият вис
се запрепъва в звездни птици,
изкарват го на нощен бис
галактики – вековни жрици...
Флиртува Слънцето без срам ...
923 22

Бъди ми...

Бъди ми смисъл,
както можеше преди.
Бъди ми крепост -
дъжд да не вали.
Бъди ми майка - ...
1K 5

Събуждане

Снегът посипан е навред.
По него скърцат твойте стъпки.
Аз тръпна и очаквам теб,
потънала в миража на гласа ти...
Но ти не спря. Край мен притича, ...
869 4

Красотата на нощта

Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...
1.3K 1

Капчици небесна вода

Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат,
болезнено плачат
и падат надолу с глава, ...
1.9K 4

Тогава, когато

Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее, ...
1.4K 5

Зрънце вяра

ЗРЪНЦЕ ВЯРА
"Животът ще дойде
по-хубав от песен..."
(Н. Вапцаров)
Моторът на днешното време закиха. ...
2.4K 2 15

Тъга

Сърцето, бавно биещо,
затихващо без твоята любов.
Мисли, пълни всеки ден за теб,
но няма никой до мен.
Всяка вечер си играеш с мен, ...
811 2

Злото...

Аз съм злото, надвиснало над града....
Аз съм злото, което стряска те в съня...
Аз съм злото зад твоите очи сега...
Аз съм злото с острата кама...
838 2

Изгрев

Изгрев
Море тъй дълбоко замечтано
Хоризонта наблюдава умълчано
Стихва вълните си безчет
Спокойствие настъпва навред ...
1.3K 4

Вопъл

Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите ...
555 3

Щe замълчи

Когато мракът нощен те обгърне
и потече животът ти назад,
повикай светъл спомен -
да те върне
в годините, когато бил си млад. ...
695 6

Зимен ден

Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше. ...
604 5

Слънчев човек

СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя. ...
1.4K 6

Разговор без думи

Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...
1.5K 4

Здравей!

Здравей!
Здравей! Подавам ти ръката -
не я оставяй без пламъка ти да гори!
Нека повече не гасне ми звездата!
Душата повече по теб да не скърби! ...
625 1

Нежност

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...
1.4K 17

За сто години

Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам ...
940 6

* * *

Когато най-първо видях те,
беше кат’ сън необятен,
когато най-първо прегърнах те,
сънят в реалност превърна се.
И когато към спомените се връщам ...
775