Стихове и поезия от съвременни български автори
Регрес
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и атомна лава - ...
Mътна вода
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла, ...
До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам... ...
Сила
Никога не отлагай да приемеш
капка съпричастност,
за която хектари земя жадуват.
Да намериш дома си, щом ...
Осъдени души
тихо и спокойно.
Огън в камината гори.
Две сенки огънят огрява,
Две сенки - сливащи се в едно, ...
Комета
Аз по твоя житейски друм
като комета светла ще премина.
Всичко добро във мен ще ти дам -
ще взема плам от теб и ще отмина. ...
Лека нощ на всички
и на баба, и на дядко,
на боички и тетрадки,
кукли мили и играчки.
Лека нощ от мен на всички ...
Тя
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...
Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребена
от треперещи пръсти, които
топлината от теб да отнемат ...
Всичко знам
Гледам те как падаш,
но не ще ти позволя
да страдаш.
Обич моя ненагледна, ...
Чувство
фатално, красиво, далечно,
упорито като зараза,
едно Чувство преследва ни вечно.
То в деня ни стремглаво се спуска, ...
Не знаех
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.
Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс ...
Дали ще мога
освен единственото ми съмнение дали ще мога да живея сам,
дали ще мога друга да обичам, тъй както те обичах само,
дали ще мога на другата да дам другарското си мъжко рамо,
или отново ще я наранявам, откривайки недостатъците ù човешки, ...