Стихове и поезия от съвременни български автори
Време
в предела стар и нов,
на време.
Когато мериш
жизнения цикъл. ...
Илюзия
с какво ли толкоз грешен се оказах,
а нявга мислех, че съдбата ме обича,
да търся чиста обич се отказах.
Един пристига, друг отива, ...
Трудно е да простиш
когато са те наранили.
Искаш да го сториш, но разбираш,
че не ти достигат сили.
Искаш да забравиш подлостта, ...
Загубих
Загубих битката с жената, с любовта, загубих, даже мисля, моята душа.
Загубих музиката, за която толкова живях - писах и се борих, да, изгубих.
Загубих още - думите, с които толкова крещях, загубих радостта от този ден.
Загубих аз... ...
Затворена врата
дели ни от ужасни тайни-рани.
Ще я отворим ли с пресъхнала уста,
или ще ги оставим тъй. Неразгадани.
Ще се изправим ли очи в очи ...
Изненада
Топло лято – топла изненада.
Две кафета, няколко цигари.
Топло чувство плахо се прокрадна,
сладка болка леко ни опари. ...
На Иво
Едно момче отвън почука
сред тягостната тишина и скука.
Почука не с ръка и не със звън.
Дори не знаех пък дали е сън. ...
Че след буря когато притихне море...
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...
Протест
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите. ...
Жена
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...
Глухарче
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...
Болка
и губи своята мощ,
оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…
Мисля, разсъждавам,
понякога сълзи протичат дори, ...
Кървав пир
Зъби остри - кървав пир,
стъпки тайни - страх безспир,
трън в окото - нож в гърба,
хората пируват на гости на Смъртта. ...
* * *
На карета...
Марс взе, че
се съвзе,
стана от пода, изпи малко ром, ...
* * *
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко ...
Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...
Бавно
Като по бронзова кожа
Се плъзга новото утро
И в черното подножие
(ти би го нарекла тъмно) ...
Луна
Вечер е
и ветрецът пак полъхва,
как искам очите си да затворя
и да заспя, ...
Навън е нощ
тъмно и зловещо.
Само ти, звездичке моя,
светиш и озаряваш,
моя път в живота. ...
Котенце
мъничко,
но дращиш вече.
И галиш се,
и хапеш. ...
Фигури
слабо осветление,
телефонен повик,
срещи състояли се...
... обезумяла младост, ...
Признания
Аз от теб не искам, мили,
да си силен, съвършен.
Само да ти стигнат сили
да обичаш като мен! ...
Вековна
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...
Как..?
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...