Стихове и поезия от съвременни български автори
Сладка шапка
Къде е килнатата шапка,
самурайче?
Стайлинг ли е тя
или прищявка? ...
Бодигард
с мен ще дойдеш ли в гората ти?
Там, където се разхождат вълци, мечки и лисици!
Бодигард ли си, кажи,
ще ме пазиш ли до зори? ...
Коя съм
други пък не вярват във това.
Липсвали таланта и финеса
на поетичната душа.
Трети смятат ме ограничена, ...
Край
Дори когато съм потънала в мисли,
сред зелените листи
и вплела пръсти в косите сребристи,
аз отново се давя в тъмата студена и мрачна, ...
***
Понякога се питам,
защо сме така затворени,
едни за други…
защо не допускаме хора, ...
Когато сънят ми отиде да пуши
в сенките на сивите ни блокове,
в локвите, където от дъжда
слънцето старателно лъчите си къпе.
И готова съм да се обзаложа, че те виждам, ...
Четири сезона
заразлиства светлозелените си вселени,
студен дъжд поднесе есенният вятър и
чистотата надделява в пълен празник.
Абстрактно
В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
от объркани мисли прогонени
търсят дните ми верен компас. ...
пЛеС зъби
героично мълчи пред безброй беззакония.
Уморен горд народ уморено си тръгва,
уморен от живот, който завист изпълва.
Героична страна с героична история ...
Нежен Образ
Очите ти сияят тъй мило и чаровно.
Усмивката ти нежна, красива, всеотдайна,
е толкова пленителна и толкова омайна.
Къдриците ти чудни, тях вятърът ги вее. ...
Алергия
да бъдем със тебе двама,
но както честичко става,
измамата бе голяма.
Показа си набързичко рогата ...
Жена под пагон
наясно бях, че ще тежи.
За много изборът ми май бе чуден -
"Жена е, как ще издържи?!"...
И често те ме подценяваха, ...
Миниатюра: Поетична смърт
и вързах го на примка.
Нахлузих я и се обесих...
Поне умрях с усмивка!
Мартенски сняг
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за пролетта. ...
Една звезда видях
Кажи ми, драги, за кого да светя.
А аз ù казах – ти си най-честита,
защото си божествено красива,
ти, огнена комета. ...
Спомени
Това, което напомня за слава далечна,
борба, до смърт, до края на ада и вечна.
Спомени, изчезнали безследно в тъмата,
забвение обзело всяка фибра на душата. ...