В настръхналите дни, едва когато се опомниш,
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!
Хубаво ли ти е сега, когато си без мен?
Нали за това тайно мечтаеше си.
Хубаво ли ти е сега, когато не съм до теб?
Свободата ти - най-ценното - твоя е.
Имаш време да скиташ. ...
„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...
Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...
Аз съм най красивата лъжа,
влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,
дъщеря съм първородна на греха,
разпиляно слънце сутрин във леглото ти.
Като палавите слънчеви лъчи ...
Любовта като лазерен лъч пробива и отваря тежки железни врати.
Като ефирен полъх те гали, когато от нежност отчаяно се нуждаеш ти...
Любовта може всичко, само едно не -
да влезе в сърцето на този, който обича другиго, тебе - не...
Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност, ...
"Душите не се чупят. Те отскачат." Дийпак Чопра
Не можеш да ми счупиш душата.
Тя като топка отскача.
Искаш да я направиш саката,
но не е лека тая задача - ...
Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...
Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде, ...
... Ум Христов и Неговото дело в края -
празник за душата, безценна награда.
Игнорира хомота и обновява младока.
Специално време, необременено -
за комуникация отредено.(Марк 2:27,28)
Върху карирания календар,
преметнат през гърба на битието,
на дните скъпоценния юлар
изплъзва ми се някак неусетно…
А всъщност, ако трябва да сме честни, ...
И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна, ...
Ще седна с теб на пейката във парка,
ще те целуна и ще си замина,
луната ще е нокът - толкоз ярка,
а споменът - красив като картина.
И ще те виждам във съня си нощем, ...
Ето! Идва новият ден!
И с него идва усмивката в мен,
че денят ще е хубав и неопетнен!
Защото знам, че ще си до мен!
И всеки миг ще бъде оползотворен, ...
Господи, благослови моите братя и сестри
във всички ниши по света.
Греховете очисти и не ги помни,
защото си ни обещал.
В Духа да сме в общение, а не по плът. ...
Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...
Нечестен бях и съм в дела и помисли. ...
Ще се поспра пред портите на Ада,
за да избърша калните обувки...
Ще знам, че тук съм стигнал, за да страдам!
И вече няма нужда от преструвки...
Предавал и предаван - много пъти, ...
... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...
Помисли, че съм приказка. Не съм.
Жена съм аз. От кръв и плът.
Реална съм, а не измислен сън.
И с песни следвам своя път.
Поиска да надзърнеш в моя свят. ...