Стихове и поезия от съвременни български автори
Сянка на стената
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...
Живот за двама
Само в света не се живее.
Животът даден е за двама.
Човек за топлина копнее,
за нежност, за любов голяма. ...
Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...
Спомен
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва. ...
Сектор „Аут”
Бърка вихрушки
стара старица -
зла и плешива -
бърка, не спира. ...
Протегни се към мен
и да усетя на моето ушенце
как нежно шептиш ми
"обичам те, мила"...
С твоите ръчички искам ...
Тежка е вярата
На гроба си не искам дървен кръст.
Говорете си, наричайте ме оная-
/-Грешница/- сочете ме с пръст.
Изгорете ме жива на...моята клада, ...
Ръцете ми
причинно-следствени
потъват в аромата
на човешките заблуди
вълшебен дар е сцената за тях ...
Незабравим момент
но продължаваме да мислим пак за нас
Продължавам аз да помня този ден на първата целувка в Наполи.
Небето бе синьо като в роман,
слънцето кристално като в блян, ...
Прашинки
Посветено на моите ангели
Но и прашинките умеят да прегръщат.
И те обичат с ангелски сърца.
И нищо, че крилете си превръщат ...
Старият бележник
Последната ми страница – бе първа...
И продължавах – все така на чисто.
А бъдещите дни... те бяха мъртви...
В бележника ми страниците свършват! ...
На върха на устните...
Усмивката във погледа ми пали
ръцете ти - студени дълбини,
походката ми сякаш те изгаря -
замислено ме следваш ти... ...
Разпалих клада
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.
Открит, великодушен и по царски ...
Искам те сега
Ти си сгушена в мен - като утринен вятър в топола
и разлистваш смутено душата ми - клон подир клон
и по мислите слизаш дълбоко, дълбоко - надолу
и във птиче гнездо - там отляво - намираш подслон. ...
Твоят собствен Исус
ти си буря могъща;
през потоци от кал,
през дъжда - ме прегръщаш,
но живееш отвън - ...