Стихове и поезия от съвременни български автори
Отива си...
и с нея отиваш си и Ти.
Не знам дали ще те видя
някъде отново през май!
Отива си топлата вечер, ...
Пенсионерката с големите гърди
Вдругиден най-сетне тя ще замине
в Мармарис на „бяла” почивка.
С друга несретница като нея,
но без гърди – отрязани ненавреме. ...
Мойте чувства към теб.
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа. ...
Надежда за из път
Безкрайна като вечност
и кратка като миг,
ту близка, ту далечна,
със шепот или с вик ...
Мигове безвремие
мъжките сърца.
Какво, че окрилена
от тях душата е била,
само миговете безвремие ...
Безсмъртната любов
последния си земен ден
и тръгна неохотно с Нея
към свят, за отдих отреден,
отказала се бих от Рая, ...
Последната любов
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...
Докато последната капчица кръв не падне
силно в теб се влюбих, после се изгубих,
мракът ме притегли, погълнат от мъгли,
не теб, а болка аз погалих, после едва не се удавих.
За тебе много сбърках, живота си обърках, ...
Зима
Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки. ...
С теб сме...
светещи с цвета на Любовта,
с неговите хиляди нюанси -
бликащи потоци по света,
даващи на всички хора ...
Не виждаш ли
Не виждаш ли истината в очите ми,
тя излиза със сълзите ми.
Не виждаш ли промяната у мен,
тя е някъде в сърцето ми. ...
Между пръстите
какво се случва вътре във душите
но все пак смешно е да си мечтаем
мънистата да заслепят звездите
Аз знам, че днеска хората нехаят ...
Не плачете за поета
Но преди дни някой взе да плаче за
поетите. Били неразбрани...
Не плачете за поета
Приятели, хайде, стига сте плакали! ...
Щрих
Водата образа размива.
Стрехите и асфалта мокри са навред,
но сянката не си отива.
Поглед трескав и изгарящ. ...
Зимна приказка!
романтика, веселие...
И ако има как да
мога, просто под
юргана да си стоя, но ...