Стихове и поезия от съвременни български автори
Преди и след изгрева
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
Пътища
Вървяла си по своите пътеки
самотна и смутена, но с мечти
изминала си пътища нелеки,
а вятърът те викаше – „Поспри”. ...
Към... смъртта
дори и отдалече.
Заливаш ме...
със приливна вълна.
Потръпващо ...
Благодаря ти... има те
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...
Дирята
Написано по "На моста" от Деян Иванов
Много време мина в търсене на диря,
водеща до моста след пътечката в гората.
Много време мина в борба със Вихъра, ...
Няма
Няма ги вече oчите
виждащи по друг начин звездите
Няма ги вече ръцете
които държейки откривах световете ...
Душата ми е пламък несломен!
пред битието в кръгозора.
Сред колко идеали преклонен,
мечтая си да махна аз позора.
... Символ на печал и мъка ...
Кажи ми как да разбера
и тъжни винаги са моите очи.
Оставих те там, оставих те сам,
в един недовършен сън, в един
страшен кошмар. ...
Името ми Свобода е
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...
Пътят
на сърцето начало съм и съм край.
В душата ми онази Ева носи плам
за нов живот и за човешки Рай.
Ще спра пред огнените мечове на Херувимите ...
Ода от транспортната наслада на столицата наша, вечно млада
Радост, лели и деца в омая,
в Младост е началото, а не на пътя края.
Та една стисната дори в червата леля,
пазари на борсата на Младост, а живее в Обеля. ...
На Жан - математикът
дари ме с твоята любов!
. . .
Под тази ясна синева
решаваш пак по алгебра. ...
На раздяла само падат кестени
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака. ...
Ти
Ти си експлозия от смях,
ти си моят грях!
Ти си ум и летящо щастие в едно,
нека бъдем заедно, ...