Стихове и поезия от съвременни български автори
Насън
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина. ...
Тиха нощ/ Сън в кашона
Тиха нощ, тъмна нощ,
лекар дебне с остър нож,
тракат зъби във студа,
тръпки лазят по гърба. ...
****
ти си кръвта, която блика във
вените ми. Ти си мъжът, когото
обичам силно.
Ти си слънцето, ти си изгревът на ...
Заради една лъжа
в тази криза любовта?
И дали се купува,
давай, излъжи ме сега.
Лъжи сърцето, спряло да бие, ...
Жажда
без четка – да рисувам твоя свят.
Така жестоко искам да те има,
че мога от копнеж да те създам…
Да те даря със морските талази, ...
Изплачи ме
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.
Изплачи ме, аз съм само сълза ...
Трима влюбени
Аз съм Луна и мечтая...
Всяка вечер съм различна,
старая се да впечатля Земята,
очите си не свалям аз от нея, ...
Предизвикателно
но пък е интересно
с устни да те обхождам,
цяла да се разхождам
по теб и твоето тяло, ...
В душите ни...
В душите ни е зима,
спокойна бяла зима.
Сняг вали, вали...
И тихо, тихо побеляват ...
Тя - мечтата ми
Упорита безсрамница
в делата ми се меси.
Безспорна нахалница -
пита ме къде си. ...
Съдба
падам, ставам
и пак продължавам...
раняват ме...
плача, но не спирам да вървя... ...
Магистърка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
в елитен западен колеж,
тапии взела си дузина:
за бизнес, право, за солфеж...
а всъщност – диплома си купила ...
Сега
В очите твои образа си разпознах
потребностите на душата си разбрах
като дете се уча да усещам
че в теб аз себе си ще срещам ...
Носталгия
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
* * * (С хълма на времето)
в пясъчния часовник
мигрират целувките ми
по зърната
на гърдите на жена ...
Първична
Тя не задължава, но да, понякога ограничава.
Но твоята любов ако е вечна,
това няма да е пречка.
Помниш ли това: ...
Недей ръката ми изпуска
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...? ...
Съдба...
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето, ...
Чао, а не сбогом!
така ще имам надежда…
… но „сбогом” никога –
така ще знам,
че ще се срещнем отново! ...
Никой не докосва слънцето
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата ...
Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон... ...
Ела при мен да помълчиме!
Във тишината зрее Любовта,
дълбочина се ражда във сърцата ни,
политаме със сребърни крила,
като освободени мигом птици! ...
Щом имал си я любовта
разсипва светлина и топлина.
Стаява се във пазвата със нежност
и блика, като изворна вода.
Веднъж присяда с длан на раменете, ...
Зимата
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава. ...