Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчев лъч
за мъртвите е начин на живот,
а за правите измежду кривите
смъртта е среща с друг народ.
Тя е просто описание ...
Роботи
Прогресът създаде за всичко машини
и всяка, за нас, неуморно работи,
заместиха нашите яки гърбини,
но без да роптаят ̶ нали са роботи?! ...
Спри, не чувствай!
не ми говорете,
нека не знам,
моля ви - спрете!
Нека остана аз сляп, ...
Чак след това
Йода, "Междузвездни войни"
Не спускай се над мене, Мрак!
Върви си, Нощ с крило на гарван!
Аз още бяла съм и знак ...
Как никога не съм се раждала така сама
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
Хлебарка
Ей сега от тука мина
тази шибана гадина...
Да я смачкам не успях
много късно я видях... ...
Виц - стихо
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл - ...
Кажи ми
Мога да крещя и да се боря!
Но не мога да се предам...
не когато виждам моя блян!!!
Невидима отстрани ще стоя. ...
Ах, белият кон...
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той, ...
Оптимистична елегия
Погледни през прозореца.
Ръждата разяжда палитрата на есента.
Ясно се виждат гугутките в голите клони.
Как отминаха сезоните - ...
На пазара - ГМО... аромати* :)
на скъпите парфюми. Много скоро
необходимо няма да е на мъжете
да празнят джоб - да се харесат.
Защото идва чудо 'мериканско! ...
Искам само да Ви кажа...
и за прекрасното място, което Ни събира -
сайта "Откровения"
Аз нямам име... и лицето - крия?
Подсказвам Ви, защото - е така: ...
Мъжът и в старостта остава воин
животът ти за да се оправдае,
ако фиданка не си посадил,
би трябвало змия да си убил!
Овошки аз над сто съм засадил! ...
Честит празник, пазители, будители!
Материален свят, граблив,
омърсен и несправедлив...
Върлуващ си, изпепеляващ,
довяваш пълна самозабрава. ...
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
* * *
като жив плет подредени.
Аз отдавна не съм същата,
ти отдавна си със нея.
Искам да избягам тайно, ...
Обесени в ъгъла
Тази есен е съвсем като другите –
бодат стари тръни петите ни.
Зимата и тя ще е същата –
ще живеем в същия ритъм. ...
Грях ли е...
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...