Поезия

253,1 резултата

Сезоните менят се толкоз бързо...

Сезоните менят се толкоз бързо,
те тичат - пролет, лято, есен, зима...
Стремим се да забавим, да не бързаме,
по-дълго на Земята да ни има...
Сезоните менят се толкоз бързо, ...
996 4

Нощем

Нощем, казват, всички сме еднакви.
Еднакво тънем в самота,
мечтаем слънце в тъмнина,
но светлините му са кратки.
И нощем всички сме търсачи ...
1.1K 1

Друг живот

Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
1.4K

Идилично

Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена - ...
1.4K 7

Иска ми се да те бях обичала

Иска ми се да те бях обичала,
да беше поостанал още малко,
да бяхме с тебе пò по детски искрени,
да не беше продължило така кратко.
Иска ми се да те бях обичала, ...
1.8K 9

Душевна граматика!

Разрових се в душата,
за да сложа ред!
Отместих всичките наречия,
Глаголите ги сложих по-напред…
И сякаш хаосът се удвои, ...
1.1K 6

Предчувствие

Моето име се съдържа във тебе –
аз не зная какъв е този жребий,
какво приготвила ни е съдбата
неуловима, безпощадна;
дали пътят ни ще бъде кратък, ...
1K 2

Ти бе всичко, което мечтах...

Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...
3.5K 1 13

Любов

Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди ...
1.2K 11

Буря

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.
Природата ридае, ...
948 1

Есенно от последната дига на лятото

Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...
1.4K 30

Не зная

Ще ме срещнеш ли
някой ден?
С усмивка дали
ще ме поздравиш?
С очи дали ...
862

Тръгвам си

Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...
838 3

Ти тръгваш

Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене - ...
1.2K 6

Стани приятел с времето

Стани приятел с времето,
така ще знаеш тайните му.
И говори за миналото
само в краен случай.
И... не поглеждай в огледало - ...
1.2K 14

Песъчинки

Рисувам пясъчни
цветя.
А Вятърът…
Вятърът ги дебне
да пораснат. ...
673 9

Карат се сезоните

Дъжд вали, слънце грее,
карат се сезоните!
Ясна зора, топло време, студ
и сняг навън вали,
карат се сезоните! ...
1K

В дъжда танцуват спомени

В дъждовните следобеди
самотата ми трепери
от носталгия.
Капки, грациозни като лебеди,
плуват по стъклото ми ...
1.3K 4

Полу-неразкрита

Не съм такава! Как КАКВА?
Такава, дето си представяш -
с ранима, ангелска душа.
Раничко е да ме съжаляваш!
Такава съм решила да ме виждаш. ...
760 3

* * *

Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Как грабеше спокойното море,
Вълните как люлееха земята.
Видя ли слънцето и двете му лица, ...
625

Като Феникс

Пе­га­се мой,
по­па­ри­ха кри­ле­те ти же­с­то­ки­те тре­во­ги!
Гри­жи­те в но­зе­те ти те­жат ка­то оло­во.
Сто­иш унил, без ка­п­ка на­с­т­ро­е­ние,
­дъ­вчиш слам­чи­ци от ста­ро вдъ­х­но­ве­ние. ...
917 3

Първо

Един приятел рече днес:
"... опитай бели стихове, човече..."
какво е туй, запитах се,
перото грабнах,
ето ме!
697 2

Уморих се

Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат, ...
893 3

Малка любовчица :)

имах една
малко странна
любов в IRC
беше някога
много отдавна ...
938 21

Откакто ми се случи

Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.
Не се надбягвам с време, не воювам, ...
835 6

За ангели не ставаме

За ангели, уви, тъй и не ставаме,
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си ...
840 1

Миниатюра

Мъглива, но песенна есен
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...
613 4

Отражение

Пак ден след ден в косите си откривам
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам ...
784

Усмивка насън

...
Една сълза литна и с крясък на гларус
по пътьом рисува тъга.
А после връз нея избликна от ярост
припряна и още една. ...
761 8

Аз... ти...

А може би ще е красиво...
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...
1.4K 1

Молитва

МОЛИТВА
Само с белезници
мога да вляза
при теб.
Красива и жестока си ...
667 5

Генерална репетиция

ГЕНЕРАЛНА репетиция
Дали случайно, или не,
вървим по хребета на времето
и с мъжките си рамене
усещаме товара на проблемите. ...
707

Болест...

С очи притворени пред слънцето стои:
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...
721 1

Писмото, дето няма да изпратя...

И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
3.7K 11 46

Четири настроения от един любовен сезон

Плаха съм,
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...
1.3K 15

Болка

Болка
Когато те срещнах, сърцето ми
се сви, когато те срещнах, нещо
в мен потрепна - аз се влюбих,
пожелах те, имах те и те загубих. ...
1.2K

Че си бил ти?

Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
880 5

Свободен

Препуснал по света просторен,
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.
Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони, ...
600