Поезия

253,1 резултата

Краят на една любов...

Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години, ...
1.3K 1

За последно...

Стоя посред нощ
като бебе
решавам съдбовен въпрос...
в ръката ми нож
и без време ...
979

Да помечтаем...

Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло. ...
752 1

В очакване

Коминът пуши,
сивкав дим се носи,
а старец сгушен
огрява ногата си боси.
Догарят последните съчки ...
798 2

* * *

Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...
593 4

В живота няма чест

Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват, ...
1.1K 1

Обичам

Обичам
Обичам красивото в теб,
дори и сърцето, обвито в лед.
Обичам любовта, дори тази,
която не изпитваш към мен. ...
789

Думи за теб (посветено)

скромен дар за най-красивата жена...
На този ден аз искам да ти кажа,
с най - хубавите думи на света –
намерих Те, вълшебен мой Оазис,
съдба си ти, ветрецът тих, Съня! ...
3.5K 49

Много тиха...

Много тиха...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...
1.5K 25

Антиинфарктно

Когато утрин златокоса
по челото целуне те,
а на вратата
денят причаква те
със сто въпроса, ...
1K 34

Криза

Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме ...
737 1 9

Септември

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...
1K 29

Мяра според мяра

Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...
1.6K 29

Не смея да дишам

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда. ...
1.7K 21

Рожден ден

Рожден ден
И аз съм тук –
сред гостите ти много.
До теб стоя –
усещаш ли ме ти? – ...
926 3

Среща

Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни, ...
1K 8

Разходка

Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си. ...
2.4K 1 10

Защото

Защото
Защото не си готов за омраза,
тя иде.
Защото не си готов да си сам,
самота те измъчва. ...
769 3

Имаме, ама... нямаме!

Имаме държава, а понякога ни се струва,
че тя не съществува!
Имаме митници, а нямаме граници.
Имаме власт, а тя е опорочена и безпредметна.
Имаме закони, а тях ги заобикалят. ...
979 1 4

Къде отидохте

Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...
1K 5

Дете...

Спомняш ли си,
когато беше дете
и
най-голямата ти грижа
беше ...
719 7

Солено

По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...
1.2K 21

Equinox (Равноденствие)

Препускат сенките като диви коне,
като буен поток, прорязващ скалите.
Слънцето лъска подковите им с криле -
пристига утрото на равноденствие.
Събужда се Кибела за новия живот, ...
1.1K 5

Македонска тройка

Вечеря съм приготвила. На свещи.
Сервирам по престилка. Еротична.
Отсреща ми един комар се блещи.
По бизнес - воайор е. Нищо лично.
Усещам по гърба ми как се впива ...
4.6K 1 59

Това съм

Такава съм, каквато съм, но само насън...
искаш с мен да си, но не решаваш ти.
Шшшт замълчи, просто замълчи,
затвори очите си и запомни - за мен не съществува любовта.
Ти за мене си една игра. ...
1.1K

Докато съм жива

Не спи­рам да ме­ч­тая и в ран­на­та си есен.
Ще ми зву­чат до края и му­зи­ка, и пе­сен.
Не мо­га да за­б­ра­вя ме­ч­та­та си мла­де­ж­ка.
Ще сле­д­вам до без­к­рая съ­д­ба­та си чо­ве­ш­ка!
Не ис­кам да уни­вам за дни­те пре­б­ро­е­ни! ...
967 7

През май...

През май...
на П...
Ще дойде май
и розите ще цъфнат.
Децата пак ще ги крадат. ...
809 6

Само веднъж

Бъди до мен само тази вечер,
целуни само едното ми око,
седни тихо до мен и ми думай
за светлината, топлотата и за нищото,
но не за онова, черното, а за бялото, дишащото, ...
1.4K 5

Художник

ХУДОЖНИК
Пред рамките на своите картини
в ръка с палитра от бои,
той щрих след щрих рисува фини,
изпълнени с любов очи. ...
1.1K 4

Дом?

Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто, ...
783 6

ПреРаждане

Предем сами
съдбите си заплетени
и сливаме душите си в една.
А щом изгрее цвете от венчето ни,
в очите си събираме дъжда. ...
936 18

Приказка за малките гъбарчета

Покрай вила, до горица,
хванали се за ръка,
малко братче и сестричка
бродят в гъбната лъка.
Първа, пръкнала сърнела, ...
892 10

Командно дишане - 2

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
2.2K 3 30

Самотният ездач (R.I.P. Ronnie James Dio)

Самотният ездач,
възседнал своя черен кон,
се втурна във последния двубой.
Без капка страх,
без съжаление, без милост, ...
990

В подножието на върха

В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА
В подножието на върха,
в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,
на облаците в бягащите сенки.
По слънчевия скат насреща ...
945 2

Постоянна величина

В тиха стара къща
спомен се завръща -
с вироглаво детство -
истинско вълшебство!
Нищо не си тръгва ...
753 2

Милостиня

Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.
Естествено, при толкова разкош ...
859 5

Тръгвам

Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими. ...
1.6K 14