Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

На един нещастник

Нарани! Боли ли?
Прегреши! Тежи ли?
Осъзна! Съжали ли?
Какво очакваш? Сълзи ли?
Защо потрепваш? Простих ти. ...
1.2K 1 1

Епитафия

Събирам
парчета от спомени,
които никога няма да събера.
Боли ме
да ги съшивам с илюзии. ...
679 1

Лъч-надежда

Посивели черните дървета.
Плачат! Може би е от дъжда!
Стъпкват мокрите павета,
хората изгубили цвета.
В прашните сърца погасва им ...
836 8

Доколкото...

Стихиите на лятото отмиват
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища ...
1K 17

* * *

Човек се опознава
в мъката –
чрез болката израства.
*
Човек се опознава ...
532 1

Споменът на стомашните меченца

Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.
Уредните в линии, ...
719 1

Последен тон

Последен тон
Самотната китара тъжна песен свири,
подканваше ни сякаш за раздяла.
Че огънят във въглен се превърна
и в света ни слънцето залезе. ...
883 1

Простори

Черно-бели простори...
разпръсват полъха
от нощни пеперуди -
изтривайки
мъртви ...
1.2K 5

Душата ми

Душата ми
В розовата тишина на прага
душата ми смирено се стаила,
за да се слее в тъжна изневяра
със романтичен блян, на който беше в сила. ...
1.2K 2

Полет

Полет
На дъщеря ми Криси
Да полетиш поиска
и запъти се към самолета убедено,
че нещо ще се случи днеска ...
1.1K

Жадувам

Защо очите ти са пълни със сълзи?
Защо изрече толкова лъжи?
Защо не си същата вече?
Защо на любов ти ме обрече?
Защо ли, всеки път като ме ...
1.7K 2

Мъртви сълзи

Днес отново плача
и днес съм без душа.
Часовникът за мен е спрял,
без сърцето, казват, съм умрял.
Ала това е просто лъжа, ...
1.1K

Ще дишам от душа

Заседна ми във гърлото душата –
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите – ...
1.1K 2

***

(На всички, които, при запознаване,
се представят с 2-те си висши, 4-те езика,
които владеят перфектно,
и богатата си обща култура...)
Отлепвам от себе си ...
866 3

Молба

И идва пак, извила хищно пръсти,
протегнала ръце нощта,
притисна ме във своите обятия,
оплете ми въже
и ме завърза. ...
1K 3

Веселба в гората

Веселба в гората
Днес в гората на обяд
се събраха да четат
Ежко, Зайко и Мецана
Плъхчо, Вълчо и Лисана. ...
1.6K 6

Ако можеше небето да говори

Ако можеше небето да говори,
то би казало ни нечути досега неща,
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума.
Ако можеше тишината да отговори, ...
1.4K 2

Дървото и листото

Повея вятър в клони на дърво,
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То, ...
866 10

Едно

Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
833 2

Моята реалност

Студена маска на лице горещо,
бледа тишина на фон от шумни мисли.
Пламък в тъмното и мирис на цигарен дим...
Ти ли си това?
С образа ти сенките флиртуват ...
1.1K 3

Болка

БОЛКА
Тръгна си... Боли!
Няма те... Боли!
В очите ми - сълзи
и пак боли... Боли! ...
705

Царят на римите

На римите съм царят аз -
римувам като луд всеки ден и час.
Просто няма друг като мен,
със страхотно слово надарен.
На всеки метър аз римувам, ...
1.6K 4

Не искай

Не искай да ме имаш като спомени,
дълбаещи в подмолна самота,
на мястото ми съхнат вехти корени,
погребани от скучна тишина.
Не искай да ме имаш неуверена, ...
1.4K 10

Аритметика на любовта

През триста пътеки отречени
залюляха ме тъмни мъгли –
да намеря пътека единствена,
на която ме чакаше ти.
През триста гори тъмнопризрачни ...
956 13

Сияние

СИЯНИЕ
В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен. ...
730 4

Малко зайче

Мъничко, сладко детенце -
най-красивото момченце!
Галиш ме със свойте ръце
по маминото ми лице.
Казваш ми, че ме обичаш ...
2K 19

Любовта

Любовта ме разпитва...
Като детска рисунка съм -
пълна с цвят и резкù.
Само аз зная тайните,
на листа написани - ...
662 1

Когато всичко свърши

Една сълза по лицето ми се стича...
Нежни думи вече никой не изрича...
Сякаш всичко пак изгуби се в мъглата...
Останах само аз и тишината...
Никой ли не вижда, че идва краят?... ...
880 4

В парка

В парка...
Онзи ден седях си в парка
и под шарената сянка птички пееха в хор,
а аз - на пейка с книга във ръката -
седях и слушах тоя сбор. ...
767

След теб

След тебе няма сезони.
След теб не сещам топлина или студ.
След теб душата ми вятъра гони.
След теб... Няма друг...
997

След залез

Когато слънцето се скрие зад хоризонта,
когато сенките навред пълзят,
само тогава, след залез,
само тогава мога да те имам...
Да вдъхна аромата ти... ...
1.1K 1 4

В бардак живея

Във прах затънал съм,
пред мен е сякаш блеснал гръм!
В един бардак живея
от век на век, не зная да се смея.
От миг на миг подсвирквам си ...
767 4

Случайно

Случайно...
Някъде във тъмното...
Ама съвсем, съвсем случайно!
Пориви на разни преобърнати души.
Или нещо по-нетрайно? ...
871 2

Още сме влюбени, но не можем да сме заедно!

Запознахме се ей така,
просто ненадейно,
без никои от нас да очакваше
да се случи...
Ти хвана ме за ръка, ...
994 1

Балада за наемника

Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис ...
1K

Макове

МАКОВЕ
Някога този път беше безкраен.
Насън още по него вървя:
Лято е.
За мама крайпътни макове бера...
1.8K 8

Обричане

Разлистих се
от толкова нежност -
полепнала по тънките
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен - ...
1.1K 17