Стихове и поезия от съвременни български автори
Ментор
Ще те науча
да се усмихваш,
да се радваш
на всеки миг ...
Простори
разпръсват полъха
от нощни пеперуди -
изтривайки
мъртви ...
Душата ми
В розовата тишина на прага
душата ми смирено се стаила,
за да се слее в тъжна изневяра
със романтичен блян, на който беше в сила. ...
Полет
На дъщеря ми Криси
Да полетиш поиска
и запъти се към самолета убедено,
че нещо ще се случи днеска ...
Молба
протегнала ръце нощта,
притисна ме във своите обятия,
оплете ми въже
и ме завърза. ...
Нахално
и дръзко
те докосвам
омагьосвам
и нахлувам ...
Ако можеше небето да говори
то би казало ни нечути досега неща,
земята би се отворила за неговите отговори
и би намерила най-точната за нея дума.
Ако можеше тишината да отговори, ...
Дървото и листото
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То, ...
Едно
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
Царят на римите
римувам като луд всеки ден и час.
Просто няма друг като мен,
със страхотно слово надарен.
На всеки метър аз римувам, ...
Аритметика на любовта
залюляха ме тъмни мъгли –
да намеря пътека единствена,
на която ме чакаше ти.
През триста гори тъмнопризрачни ...
Сияние
В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен. ...
В парка
Онзи ден седях си в парка
и под шарената сянка птички пееха в хор,
а аз - на пейка с книга във ръката -
седях и слушах тоя сбор. ...
След теб
След теб не сещам топлина или студ.
След теб душата ми вятъра гони.
След теб... Няма друг...
Още сме влюбени, но не можем да сме заедно!
просто ненадейно,
без никои от нас да очакваше
да се случи...
Ти хвана ме за ръка, ...
Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис ...