Поезия

253,1 резултата

Няма фантастика

„Невъзможното днес, ще стане възможно утре.”
К. Е. Циолковски
Върни се,
неспокоен дух,
упорствай ...
992 10

Мрак и тишина

Мрак и тишина
Заглъхва вик така далечен,
догарят слънчеви лъчи.
И здрачът няма да е вечен,
времето не чака сетни речи. ...
596

Образ

Водопад от шоколад се стича -
не знаех аз, че косите твои са това,
доскоро не вярвах, че обичам
нежното им докосване, топлината, сладостта.
Очите ти големи - кафе горещо, ...
913

Тръгваш си...

Тръгваш си...
Тръгваш си...
тъжно гледам как изчезваш зад завоя.
Хванал си я нея под ръка.
А пък аз си мислех, че вечно ще съм твоя ...
1.2K

Министър Борисова

Усмивката загадъчна на Мона Лиза
на лицето на новия министър.
Меда от кацата облиза
Нанев, крадливият мистър.
Как се прави реформата здравна - ...
800

Двуминутно (еньовден)

Oсем билки ще засуча,
охранени със Светлина.
В светлите усмивки ще се вслушам
и после сладко ще заспя...
А ако сънувам самодиви, ...
1.2K 7

Мечтите са заложени капани

Мечтите са заложени капани
и доброволно влизаме с надежда,
че всичко по презумция ще стане
по начина, по който ни изглежда -
че майките ни с радост ще ни махат ...
1.1K 17

Защо ми даде тази роза

Защо ми даде тази роза,
да я захвърля ми е жал,
в душата си ли да я сложа,
там ще увехне от печал.
Отдавна вече вази нямам, ...
1.4K 25

Бяла светлина - на дъщеря ми

Затуй, че си ми дъщеря,
на Бог и теб благодаря,
че твоя майка съм сега,
на Бог изцяло го дължа,
но, мило мое същество, ...
1.7K 1 4

Щастие

ЩАСТИЕ
Щастието е тъга
със вкус горчив, очарование...
Воденичен камък на врата.
Вчера мислех, ...
724 3

Птица

ПТИЦА
Като лебед върху водно огледало
самотно плува моята душа
край нея вече времето е спряло
прибрало е ранените крила ...
724 7

Без думи

Постой, дочуваш ли сега
диханието ми във мрака
и огънчетата в кръвта,
които тъй отдавна чакаш.
Постой, усещам те така, ...
1.5K 6

Синя от жажда

Виждаш ли роза,
небето разтворила,
синя от жажда.
Пъпка от нежност,
по устните кацнала - ...
1.1K 18

Вопъл на сирена раздира деня ми

Вопъл на сирена раздира деня ми,
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой, ...
626 5

* * *

Победата е в себе си
от себе си
над себе си да стоиш
там е скалата
и кръстопътя ...
678

Простих ти, мамо, прости ми !

Позволи ми, мила мамо,
сълзите ти да изпия!
Прощавам ти. Чуй ме…
Простих ти, мамо!
Зная, сгрешила си жестоко. ...
1.8K 6

Аuto da fe

Аuto da fe
Да пази Господ – не съм сглупила още
да се приема насериозно.
Не търся блясък – змиите отегчават;
не заемам чужда воля по личбени ...
825

Реалността

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.
Да спреш за миг да се огледаш, ...
773 1 1

По Дебелянов

Аз исках да си спомням все така,
но ние, неизлизали от себе си
(защото грозни ще са раните
по кожата
на затвърдените представи) ...
1.2K

Проклета

Защо ми беше с тебе да опитвам?
Замая ме като шише с текила.
С всяка твоя целувка се напивам.
Отведи ме при теб насила!
Не ме гледай по този начин! ...
1.4K 1 2

Приказно-вълшебно с мъгливо-сив оттенък

Първият път.
Смътно спомням си.
Опиянена...
От теб, целувките...
или алкохолът бе виновен...? ...
1.2K 2

Искам любовта ти

Искам любовта ти!
Вълшебна и истинска...
От нея светът ми да искри от звездопади.
Да мирише на есенни градини
и щастието да ме покрива като вълна. ...
4.6K 5 19

Винаги, когато тръгваш

Винаги, когато тръгваш,
остава сребърна целувка,
върху тичинките на цветята.
Винаги, когато тръгваш,
политат птици от дървото. ...
877 4

Най-сладко боли...

Боли ме, когато от сън се събудя
и тебе те няма... боли!
Боли ме, когато гласа ти искам да чуя,
а него го няма... моята болка си ти!
Боли ме, когато в мечтите ми си до мен ...
1.4K 2

Промяна

Промяна
Въвеждаш разсъдък
в теорема,
в дилема,
в хаос... ...
730

Процеп

"Когато не те разбират - защо тогава си сред тях?
Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"
* * * * *
След калните, лепкави следи - остана само дъжд!
В натежалите, мокри клони - приведени встрани. ...
1.1K

ххх

В трудностите има светлина.
Нека да я вземем да ни свети!
Нейната целебна топлина
струва колкото безброй съвети.
В рисковете има красота, ...
713 6

Да обичаш птица

Какво ми даваш и какво... отне,
откакто се открихме - толкоз близки,
че сякаш от утробата съм с теб -
ти, който да останеш - не помисли.
Живеeй си под едно небе ...
1.2K 24

По стръмната пътека на живота

Вървя по стръмната пътека на живота...
Напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,
но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам да се спра, ...
1.8K 8

Среднощен зов!

Нощ е сега...
Но аз не спя,
в мислите си ми ти...
О, спомняш ли си ти
онзи августовски ден, ...
873

Той

Имам нужда от приятел
мил, любим,
който да ме обича, разбира,
да страда с мен.
Аз ще Го потърся, ...
555

Запомнено отсъствие

Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах ...
1.2K 10

Пламъкът

Хората
днес странно се усмихват.
Кому решили
са да отдадат тъгата си? –
и всичко ...
595 1

Нощем

Нощем чайки не летят,
всичко е притихнало, смълчано,
нощем лутам се без път -
търся топлите ти длани...
612

Цветенце

Цветенце красиво израсна в полето,
на полянка пуста, на място, където
едно овчарче волно си пасе овцете,
и през време лошо се гонят ветровете.
То гордо издигаше малка главичка, ...
1.3K 1 5

Минало

Да останем приятели?
Не мислиш ли - малко тъпо звучи?
Вече няма какво да си кажем,
вече гледаме в различни страни.
Знам, че не можем ...
1.1K 1 3

Като приказка

Разкашляха се саждени комини,
задавени от кучешката зима,
в очакване тя скоро да премине
и в питането колко ще я има.
А зимата мълчеше суха, бяла ...
650 1

Дните на Андреско Гарибалди

И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина, ...
802

Безгласно...

Без глас ли виках, та съм онемяла
и дращи в гърлото окъсана сълза.
Протрита в ритмите, които съм изпяла
за лятото, за пролетта и есента.
Безгласно ли зовях на утрините златни ...
891 12