КРЪСТНИКЪТ ОТ САМОТАТА
Като безлюден остров сред море от самота,
пустинен пясък е душата моя.
Миражи и оазиси следя,
да ги настигна, за това се моля. ...
Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове... Няма го... Няма го!
Николай Йоргов – Силистра
Съавто ...
Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...
"Как го хвана! Този мъж е прекрасен!
Не изглежда такъв романтик!
Късметлийка! Обясни ми по-ясно,
издай ми някой свой трик!"
Не ме питай! Не е моя собственост. ...
Не поглеждай назад, не тъгувай,
не можем да върнем годините.
Хайде, стягай багажа, рискувай -
защо да кръжиш над руините
на отдавна заглъхнала песен? ...
Един ден, ако спреш да ме обичаш,
не ме залъгвай - просто ми кажи.
Прието е, че край си има всичко
и поривът не е задълго жив.
Дано тогава да намеря сили ...
Най-трудно е да кажеш „Съжалявам”,
когато вината във очите ти блести.
Твоята подлост да изкупиш,
вплети думите си със дела…
Най-трудно е да кажеш „Обичам те”, ...
Какво ли хората ще кажат,
ако ни видят хванати за ръка.
С думи те ще ни накажат:
"Грешка е между тях любовта."
Ще ни осъдят като безмилостни съдии, ...
Създателю мой и Боже на целия свят,
неизказно велик и безкрайно богат
на дарове чудни, на нетленни блага,
о, Изворе вечен на жива вода!
Погледни ме във мрака греховен ...
Съдба, за някои кристално ясна,
за други скрита зад безброй лица.
Най-често по-добрите хванала натясно,
а на бездушните поставила крила.
Но как без тъмни дни ще можеш да усетиш сладостта на светлите ...
Между клоните блясват петите ти!
И трещи ми в пулс-мускус мозъка!
Няма толкова щура музика!
Търча луд, озверен по следите ти!
Същността на лова е във гонката. ...
Днес няма да говоря за любов.
Дори поетите вече не пишат за нея.
Светът е във криза. Животът - суров.
И няма никакво място за рози. И феи.
Преди времената били са различни. ...
Очи незрящи в зов за помощ.
Сърце туптящо в нежен полъх.
Устни изгарящи, болка вековна.
Без дъх останах, о, любов моя!
Ключът към сърцето захвърлих в пороя. ...
НЯМА ДА ЗНАМ
Знам, ще дойдете някой ден – по-късно,
облечени в тъмни дрехи - високи, строги -
може би ще носите цвете откъснато...
Ще гледате навярно тъжно, убоги... ...
Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...
На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти, ...
***********
Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,
не тайнствено забулена и гъста,
прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -
сълзлив воал като венчило ме обгръща. ...
Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната. ...
Аз искам да умра през зимата,
в студа на декемврийска нощ,
да е замръзнала навън картината
и нека гасне бавно мойта мощ.
Аз искам да изляза на разходка ...
Сенките пленени са от мрака.
Сенките шептят, милуват се, целуват се.
Влюбените двойки,
приютили се в тях, са щастливи -
като птиците, накацали по жиците. ...