Стихове и поезия от съвременни български автори
Крепост моя - у дома
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни ...
Златна есен
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента... ...
Изоставеният храм
ако спира някога скръбта...
След това, какво остава?
Храм от прах и пустота...
Свято място, във което ...
Тя, съдбата
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява - ...
Недовършено
Да ти вярвам ли? Не зная...
Повече на игра ми прилича,
в която трябва да разгадая
един предмет, тайно от тебе скрит. ...
Искам само любов да врека
Този ден ще потъне в забрава,
горък звън на камбана таящ.
Феникс, вечно душата гнетящ,
жари стръвно житейската права. ...
Дупка в нечия душа
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко. ...
Вкъщи
Тук небето е осеяно с усмивки,
те в звездите нежно се загръщат;
в небесата звездните извивки
щом пробляснат, в тебе те превръщат. ...
... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
Нафора
и небесната рана се покрие с корица,
зашумява в бръшляна въздишка потискана
и в запустялата къща оживяват стените.
Там се връща хлебарят и гали тестото, ...
Проклето неведение
На Н.
Не вярвах, че ще срещна теб
сред безметежна самота,
сред свят, обгърнат с вечен лед, ...
Завързан разум...
Рошаво желание.
Отвързан спомен.
Ръка за ръка
бъдеще и минало ...
Преди да дойде краят на света...
и часовникът секундите брои.
От звука на нечия вълшебна лира
сякаш въздухът трепти.
Часовникът не спира да тиктака ...
Циганка ми каза...
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...
Светло бъдеще...
на Снежанка, Мечо Пух,
Палечко и Буратино.
Нов е приказният дух.
Нов е вече и героят – ...
Не знам какво да ти кажа
Защо не кажеш (нещо) просто,
че ще ни направиш бъдеще,
че (ще) виждаш „не-нарочното”
и лицемерните петна по(д) думите; ...
* * *
застанала моята стара любов.
Отвори се рана дълбоко в душата.
Защо дошъл си в живота ми нов?
Аз не смятах, че пак ще те срещна. ...
Молитвено
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
Запис на един трагичен ден
едва (но все още) издържам...
Боля ме сутринта ухото -
'ма много силно! Кърпа вързах.
После набързо, по инерция, ...