Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Не бих могла

Не бих могла да забравя
хубавите кафяви очи.
Нито край да поставя
на любовта, изградена от мечти.
Не бих могла ...
1.5K 2

За онези, на които посвещаваш

Навярно този стих не ще разбуди
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...
1.2K 1

Погледнах те

Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
1.9K 5

Нарисувах си небе

С благодарности на Ася Толедо за прекрасната картина
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...
867 1

Нежно

За онази нежност, що бие лудо във сърцата.
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...
1.1K 1

На устните ми в ъгълчето

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони, ...
1.1K 10

По-добрите дни

Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...
879 4

Изгубена

Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора, ...
935 1

Среща

Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!
Безупречно бял до мене заставаш,
избягваме среща с познати.
Гледам те тихо – очите ти празни, ...
1.1K 1 9

Да! Знам, че трябва

Трябва ли да позволя на огъня,
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...
871

Свобода, вземи ме...

Свобода -
зелена, неразбрана, дива -
не ме забравяй, тук съм... на крилата ти.
Оплетена в живота си верига, душата си при теб изпратих.
Свобода - ...
866 4

Някак неусетно

Някак
неусетно си отиде.
Вятърът
тропна вратата.
Самотни ...
1.3K 4

***

* * *
По стръмното животът ми пълзи
с издрани колене и лакти
и капят дните ми като сълзи –
ранена е душата ми от ласки! ...
701 1

Омъжена за самотата

Омъжена за самотата
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА. ...
1.5K 1 8

Любовта е за двама

Любовта е за двама
Аз те обичам, искам те, желая те,
копнея и мечтая за нас двамата.
Едно цяло сме ние, дори и за
кратко през нощта. Телата наши ...
1.8K 1

Лондон

Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...
1.1K 7

Притихва блясъкът

ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ
Притихва блясъкът
на отминаващия ден
на Ботев връх.
С последни сили планината ...
860 6

Не ме видя

НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече - ...
1.1K

Липсозаместители

И на липсата намерих ù цаката -
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...
888 2

По измореното ми лице

По измореното ми лице
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми ...
943 11

Внимавай

Дай да изпиша и тебе,
че май само ти остана неразписан.
За всичко има си време,
ама ти дори и в тефтера ми не си бил записан.
Какво стана бе, човече, ...
1.2K

За последно

Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...
1.3K 5

Ново начало

Щом дъжд от
метеори заваля,
се чу грохот
и земята потрепера.
Почвената покривка ...
2.1K

Сънят и морето

Разплакани, очите ми сънуваха
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...
1.3K 13

Кореняци

Кореняци
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...
910

Това се случи

ТОВА СЕ СЛУЧИ
Веднъж, след винена омая,
по навик към перото съм посегнал.
И вместо в мойта топла стая –
във сърцето ти съм легнал. ...
917 8

Откровение

Не бих твърдял, че между нас
всичко вече е разбито –
не, не бих... не бих посмял.
Ти едва сега започваш,
а аз едва ли бих се спрял. ...
1.2K 3

Да си жив

Да гледаш колко е красиво,
когато слънцето изгрява.
Покой душата да намира,
когато славеят запява.
По утро, бос в росната трева да ходиш ...
1.1K

Изгубих се...

Опитах да напиша песен...
за теб.
Звучи красиво,
но в мелодията изгубих се...
И се питам ще намеря ли правилния тон? ...
1.3K 1

Антижена

Вдъхновено от стария виц за деловата жена, която оставила бележка на мъжа си: „Скъпи, на събрание съм. Кофата с ядене за прасето е зад вратата, сипи му, яж и ти!” Модерният вариант на вица, който е по-долу, да се чете от независими жени по следния начин: Заставате във формата на буква „Ф”, изпъчвате ...
1.9K 29

Идвам - новият човек

Аз във хаоса се скитам
на всемира неразбран.
От звезда една политам
в моя земен океан.
Чак от извора на Тангра, ...
819 8

Как искам...

Как искам с мен да бъдеш, радост моя,
отдавна в миг изгубена любов,
да бъдеш с мен, и аз да бъда твоя,
да срещам в ласките ти всеки изгрев нов!
Как искам да си тук, щом Слънцето се спуска ...
1.1K

Докъде ли?

Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?
Питам бялата, луда луна, ...
1.2K 10

Вчера ли

Вчера ли
Вчера ли беше, когато косите ни галеше морският бриз...
Вчера ли беше, когато по телата ни пясък се разхождаше...
Вчера ли беше да почувстваме този нежен каприз...
Вчера ли този спомен все още мокър ни глождеше... ...
1.6K

Неразорана...

Морна тъгата.
Неразорана радост.
Рало-минало...
Разлята лъжа.
Недопита истина. ...
1.8K 19