Стихове и поезия от съвременни български автори
За чуждите по-малко ни боли
Искаме да бъдем непознати,
не вярваме на другите съвсем.
Пазим ги от раните сърцата,
наши са, не щем да ги дадем. ...
Госпожа Щастие
косата ти игриво нежна,
очите пъстри, поглед гладък,
красиво някак си небрежна...
Лицето ти прекрасно, алено, ...
Късно
блян забранен бе ти.
Но, уви, получих те за една нощ греховна -
грешка черна бе ти,
Свила се в огнено кълбо! ...
Старопланински легенди
Горда „Стара планина” –
пържен, задушен и печен –
наш любим продукт станá.
Е, че има тук-там соя ...
Мога ли
все ми пречи по нещо -
ипи скука или пък ревност.
Все обвинявам по някой за нещо,
все се питам - и този път ...
Скъпи Татко
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...
* * *
Пеперудена ласка
по твойто чело уморено.
Аз съм водата.
Задъхана роса ...
Бори се или се махни
и отдай се на мечти,
повярвай в тях, за истина ги приеми
и усмивката тогава ще се появи
и лицето нежно ще ти засияе, ...
За най-страхотната майка!
държеше ме, за да не падна.
От тебе за всичко получавах комплименти,
обичта ти с моята съвпадна.
Момент е нямало, в който да не си до мене, ...
Безсънна нощ
Ненавиждам безсънната си нощ.
Копнежът тегли ме с огромна мощ.
Разумът понякога е прекалено лош -
обича да ме дразни с порязващ сърцето ми нож. ...
Блаженство
Петелът - ранобудник стар -
високо възвести зората,
с присъщата за него жар.
Кокошка се разкудкудяка, ...
Бос
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...
И това е напълно достатъчно...
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...
Очакване
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи. ...
Въглен... Болка... Жарава
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
Момиче като всички останали
обичам живота и вярвам в съдбата си.
Аз съм момиче като всички останали,
люби и разлюбва моето сърце.
Следвам мечтите си, не подвеждам сърцето си, ...
И отново...срам
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах, ...
Сянка в мъгла
отново сам...
Заспиваш в тъмното,
объркан и прям.
Чудещ се кой си, ...
Сам
по тях съвършените хора
със съвършено празни лица:
приличат на просяци,
чиято едничка опора ...
Денят
и жалък противник.
Денят е свита ръка,
гълъб с вързани крака.
Денят е прическа без гребен, ...
СТАРИЯТ ПОЕТ
Той знае, че и идващата пролет
едва ли с нещо ще го вдъхнови.
Завършил бе последният му полет,
не чакаше да има друг... уви. ...