Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето
жадна съм танцувайки живота си
уплашена съм от сивотата в делничното
любопитна съм потапяйки се в съдбата си
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното ...
Център за социална рехабилитация и интеграция - с. Дълбок дол
Петко Васков Сталинчев - роден на 25/10/1089 в Пловдив
обича да спортува и да изработва глинени съдове
Съавтор и редактор - Тодор Трайчев
Искам да забравиш първо мен ...
Обещай ми любов като в приказките, която никога не свършва,
обещай ми да бъдеш до мен, дори когато всеки си тръгва.
Обещай ми да не пускаш ръката ми никога
и да ме обичаш повече от всякога.
Обещай ми, че лъжите на хората ...
Като цвете в късна есен изгоряло
като гнездо на щъркели през зима запустяло
като черна чума всичко обладала
моето сърце обрасло в бурени е цяло
То тупти а при всеки удар болка ...
"Ден първи. Краят на началото"
darkness_n_silence Надежда Тодорова
Краят на началото
Някъде във нас е огледалото,
в което да погледнеме към себе си, ...
Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...
Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава, ...
Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време. ...
Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...
Вчера единственият син на моя колежка
почина внезапно от инфаркт на 18 год.
Не зная как да започна...
(Нямам думи.)
Единственото птиче от гнездото излетя. ...
Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка. ...
Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици. ...
За да те забравя
За да те забравя, изключих часовника...
За да те запомня, потърсих времето…
За да те забравя, заключих спомените в мрака...
За да те запомня, потърсих светулките… ...
И ребрата се чупят (преди да зараснат)
Като си тръгна, страшно ще боли,
но едва ли ти за мене ще заплачеш.
То мъжете сте човеци – не жени -
и за вас различно всичко значи.
За нищо. За нищо не бих си тръгнала.
Объркана цял живот съм била,
но теб не искам от нищо да съм си те връщала,
а просто винаги с теб да съм била.
За нищо. За нищо не бих те оставила. ...