Стихове и поезия от съвременни български автори
Хора на честта
понякога и те я губят...
От онази пламенна любов,
дето внезапно изчезва
само миг, след като всичко погубят. ...
От обич помъдрял
Как светеше иконата над мене!
Нов ден да срещна, силно закопнял -
след кръстен знак - към слънцето поглеждам!
Съдбата си не мога да предричам, ...
Усмивка желана
Разбери, че полудявам
и оставям без слова,
щом си до мен сега
и ми се усмихваш ...
Когато те няма - яма е, вместо сърце горещо...
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...
За да вярвам
Ако някой ми каже, че си лош,
не бих повярвала, дори да го докаже,
че в твойте очи аз виждам Бог,
а туй ми стига. Не искам друго даже! ...
Мисли
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани
на женския пазар...? ...
Спри ума ми
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море, ...
Новолуние І
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана. ...
Само аз и ти
Своя бяг да спре за миг Земята.
Времето внезапно да замръзне.
Да останем само аз и ти.
Под едно дърво порой внезапен ...
Нощ 2
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици – ...
... ти ли?
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили, ...
Тази любов забранена...
надълбоко в сърцето я криех,
ала тя във кръвта ми живее -
непокорна и буйна стихия.
Ала тя като огнена лава ...
Познаваш ли... знаеш ли…
Знаеш ли как очите ми те търсят всеки ден?
Знаеш ли какво е да мечтаеш, без да знаеш защо?
Познаваш ли онази болка, която те изгаря ден и нощ?
Познаваш ли онази безсилност, която те измъчва и раздира? ...
* * *
над висините на своята страст,
той не обича
със искрена обич!
Огнена лава от страст негасима ...
Зайкови неволи
Чичо Зайко все се мръщи:
- Само зеле готвим вкъщи!
Сутрин, вечер, три недели –
само зеле, зеле, зеле...! ...
Агония (редактирано)
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...
Всичко е хартия
Приятели се фукаха с колички,
онези, малките играчки-брички,
с дъвки, с вносни „Тублерони”
и със различни хубави балони. ...