Поезия

253,1 резултата

Неизбежното

Вятърът спи.
Господ бездейства.
Морето от дни вече кипи,
а спасителните методи на човечеството не действат.
Земетресения спират туптежа на милиони сърца. ...
1K 1

Пролетен романс

Настъпва пролет светлосиня
в незнайни пътища до тук.
Най-после зимата замина,
свалила снежния гюрук.
Подкара пролетният вятър ...
800 9

Там някъде далече

Погледни
Усмихват се едни очи
Едни устни
В близост тръпнат
Спомени топли изпъкват ...
895 16

Време разделно

Време разделно
Да бъдеш горд, но да се връщаш тихо,
когато имам нужда да те има.
Съвсем за малко – за да се усмихна
и да те питам за онази рима. ...
954 12

Дъжд

Аз не искам да плача,
не искам - разбери!
Една сълза се отронва и пада,
а навън дъждът вали ли, вали.
Аз сгреших, не знам защо - ...
847 2

Малки капки дъжд

Малки капки дъжд по мен се стичат,
аз вървя с чадър в ръка
и мълча.
Малка мъка в самота,
тихо плаче във нощта ...
1.7K 8

Почти ежедневие

След дълъг, тежък ден,
изстискана като лимон,
въртя се в кръг нa
паркинга пред нас.
Надежда някаква тая ...
1K 15

Защо са червени маковете

Над връх Миджур
небето се синее
със най-вълшебното
лазурно синьо!
Земята ...
801 8

Защо все още влюбваме се лудо

ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ ВЛЮБВАМЕ СЕ ЛУДО
Защо все още влюбваме се лудо
и вършим щуротии неразумни?
Едва ли ще е само смях да будим!
(Затуй си има политици умни!) ...
1.2K 27

Без въпроси... Без отговор...

Ти – без въпроси,
без отговор – аз.
А е толкова просто –
среща на двама.
Внезапно докосване ...
1.1K 17

Чувство

Любов си ти – прекрасна, негреховна,
любов – в живота, който ни събра!
Но пихме с теб от чашата отровна,
когато чувство някакво преля...
Изтече върху пода и го смачкахме, ...
1.1K 10

Прозаично

Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири. ...
1K 20

За Хриска

Обичам те повече с всеки изминал ден,
обичам те, дори да не си до мен.
Ти си момичето, което ме прави щастлив,
ти си момичето, което ме поддържа жив.
Без теб няма начин да оцелея, ...
757

Трансформация

Безполова съм. Евала, успя
във късче мрамор да ме трансформираш.
С оловени зеници съм сега,
с нов поглед- безразличен и пронизващ.
Флиртувах с пет, петнайсет, петдесет, ...
1.7K 2 29

Влюбена

Влюбена
На Х. А.
Очите ми все повече тъмнеят,
поглъщайки те в своята дълбинност,
сърцето и душата те копнеят, ...
1.2K 2

Мечта

Не му трябваше време да скърби,
веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин
върви свдигната глава.
А аз поех по лошия път ...
580

Любов на кръпки

Ненужна ни е вече любовта...
прокъсана от грубите постъпки,
пришивани с конци от самота,
останалите само нейни кръпки.
Разкъсана защо ни е сега... ...
927 5

Сълза

Сълза а изгаря тя плътта
събрала яростта и горчивината на деня
сълза че няма я вече любовта
Погледът ти леден душата ми смразява
и на кръста сякаш заковава ...
827

Художнико, рисувай!

Рисувам с пръсти по тялото ти.
Поставям цветовете с устни.
Като художник, творящ възбуда.
Върху платното нарисувах теб.
Както ти рисуваш мен с пръсти. ...
645 1

България, моята страна!

България, моята страна!
Ах, колко е красива нашата страна!
Има тъй красиви планини,
невинни малки равнини.
Полета, пълни със народ, ...
1.1K 1

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІ

Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...
890 11

В отбора на живота

Записах се в отбора на живота.
Играе ми се истинска игра -
по правила, зададени от Бога,
където има вяра във целта.
Макар че непохватно още стъпвам, ...
906 10

Импулсивно

Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...
799 3

Прости ми

Прости ми, че избрах да те обичам!
Прости ми, че ми даваше крила!
На душата ми ù трябваше тъй малко,
за да повярва в себе си и в света.
Прости ми, че, политайки в небето, ...
864 1

Видение

Зелени клони. Полумрак.
Мъждукащ пламък. Полъх слаб.
Усойно място. Мъглив килим
като разстлан над мъховете дим.
Невидим тайнствен силует ...
756 3

Ще можеш ли?...

Ще можеш ли?...
Разхвърляна сред хиляди надежди,
страхът е гост на всяка до една.
Пленена от нестихващи копнежи,
лутам се и търся... светлина. ...
1K 4

Къде си, свобода?

Къде си, свобода?
Толкова чакана и винаги жадувана.
Иди си, самота -
понякога нужна, но никога бленувана.
Вечно търся красотата, ...
718

Re: Когато решиш да си отидеш...

Ти реши да си тръгнеш от мен.
Не ми каза, просто замина,
като малко прозорче във мен
се затвори... навярно завинаги.
Ти бе по-тих и от вятъра ...
793 3

Нели

И искам вяра да ти дам,
че утре ще е по-добре от днес
и ти дори ще ми повярваш
но за да съм честен, прям
аз ще ти кажа: ...
1.2K 3

Бохем

Вися между четири посоки
с колебания най-дълбоки.
Чудя се коя да избера,
мислите си как да събера.
Колебанието май заседна ...
1.5K 1 3

Спомни си

Спомни си
Не съм аз тази, дето ти се иска.
Не съм аз таз от твоята мечта.
Не съм оназ красавица богата,
родена в приказки хиляда и една. ...
957 4

***( Хайку)

Пролетна гора.
Здравец и свежи треви.
Не броя дните...
Пролетен изгрев.
Небе, песен на славей ...
1K 12

За да не виждаш...

Стъпвай бавно,
за да не те спъва тъгата,
за да не падаш по очи-мечти
в миналото.
Стъпвай тихо, ...
1.2K 20

Малки неземни цветя...

диханието
на онези цветя
ме поглъща
бавно на хлъцвания
колкото пò ...
1.5K 8

За цяла Вечност

В памет на Мариана Вангелова
Дори да сме на дъното,
не губим миг кураж.
Издържаме пред мълнии,
защото вяра-страж ...
1.3K 34

Дух

Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...
1.6K 30

Oбичай ме

Стоим безмълвни с тебе в мрака,
а очите ни горят,
сърцата ни стаени питат:
дали е за последен път...?
Ще тръгнем с тебе в две посоки ...
763 1

Голгота

Така и не успях да крача по водата,
а и търговците от храма не прогоних.
С пет риби и с два хляба –
и себе си
не смогнах да нахраня. ...
1.1K 2

Порцеланов късмет

Аз съм на прага към теб
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме - ...
815 2

Сърце на тресавище

Земя камениста, погълнала кости...
Повяхва лицето от тлееща грешност.
Поникнало цвете в сърце на тресавище,
разкъсва душата на хиляди части.
Заключих сърцето в мъгли от стенание. ...
1.2K 2