Стихове и поезия от съвременни български автори
Къде е любовта
къде изчезна тя?
Хората я грабнаха
и като че ли я хвърлиха.
Някъде далече е от тук, ...
... Защо?
Защо се връщат чувствата забравени...
изгубили ключа за своя дом?
Защо почукват... молейки отчаяно,
за глътка близост? Търсеха подслон. ...
Когато вселените се раширяват
И в пъстрите ми дни
Се вмъкват тихи нощи
Завивам се до теб във одеялото
Целувам те и обещавам ...
Подпоручик
подпоручик, отразено в очите ти.
А земята в Демира и тебе ми взе,
след Славейков и Яворов,
зачатия на сънища в дните ми. ...
Перце до звездичка
писмо ми прати,
за да знам, че тъгуваш…
Заради мен не будувай, заради мен си легни -
с когото поискаш, ...
Декори
се въртим –
подменят старите декори с нови,
а драмата повтаря се...
И както бе преди, ...
Скрити чувства
като кокиче, така красиво и като пролетна роса - мило,
като Слънцето бе омайно щастливо,
винаги усмихнато, докато не срещна момче на страстта.
От онзи миг, в който го видя, ...
Тъжен присмех
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
Я ела на село
тегли ме теле,
дърпащо каруца
с тас на BMW.
Хапвам си сланинка, ...
No name
Здравей, мое утро,
привет, мое слънце.
И днес като вчера − пак безпорядък –
изгубени хора, с умрели мечти, ...
Твой да бъде изгревът
Друг не е достоен
лъчите ранни да го галят.
Твой ще бъде знай и залеза,
че единствено във твоите очи ...
Себеанализ
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...
Натюрморт
Разцъфва като люляк
ароматен в градина
от слънчева светлина,
попива аромата сладък ...
Когато
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта...
Тогава вечер аз идвам при теб ...