Друг образ виждаш, когато с мене говориш.
Друг глас дочуваш, викал те преди.
И невъзможно е да се преструваш -
обсебен от нея изцяло си ти.
Друга! - неспособен си да го прикриваш ...
Дори и в Ада да горя...
Исках да открия себе си,
изгубена някъде далеч, далеч,
погълната от Ада, далеч от мечтите си,
прекалено далеч от това да си светец. ...
Щом отворя сутрин своите очи,
греят в твоята усмивка хиляди лъчи.
Усмивката, която стопля моята душа,
всяка сутрин ме кара да летя.
Над морските вълни огромни. ...
... над пръстта
От своето небе търкулна се сълзата.
Изпълни гънките на старата луна.
Разпъна времето. Пребори вятъра.
Косите му погали. Падна над пръстта. ...
Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!
Мирисът на дъхави липи,
свиренето нощем на щурци.
И кайсия, цяла нацъфтяла,
в белоснежни цветчета побеляла. ...
Всеки си мечтае за някой по-специален,
не е задължително да е чак идеален.
Просто всеки търси някой,
който да го подкрепи във всяка негова идея,
а къде ли е добрата фея? ...
Събудих се - от обич помъдрял!
Как светеше иконата над мене!
Нов ден да срещна, силно закопнял -
след кръстен знак - към слънцето поглеждам!
Съдбата си не мога да предричам, ...
Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...
За да вярвам
Ако някой ми каже, че си лош,
не бих повярвала, дори да го докаже,
че в твойте очи аз виждам Бог,
а туй ми стига. Не искам друго даже! ...
Обичам те, но себе си обичам повече...
Затова сега си тръгвам - Сбогом...!
Затова не чакам нищо повече...
а само свеждам моя поглед...!
Обичам те. A бях ли искренна...? ...
Така съм уморена от въздишки,
накапали по дланите - жадувания, прошки.
Когато се разсъмва, здрачават се усмивки,
заченати от хорските приумици и грешки.
Така съм уморена вече от раздели, ...
Умирам в студа без шанс да се събудя
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана. ...
Невинно разпръсквани,
думите се търкулват в краката ни
или като птици излитат,
или се разбиват на хиляди пръски,
като морски вълни, срещащи вятъра. ...
Не ме поглеждай с онзи поглед,
чувствата в мен недей събужда.
Не се опитвай да ме върнеш,
тъкмо свикнах да ти бъда чужда.
Мили думи недей да ми говориш, ...
Тази нощ ще те моля за прошка –
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици – ...