Стихове и поезия от съвременни български автори
Самоубиецът
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено, ...
Без душа
не бих могъл да дам и аз?
Пари и власт? Или пък трето.
Прекрасни рокли от атлаз?
Поискате ли, ще са ваши, ...
Моята кукла
Имам кукла голяма,
може да казва „мама“,
нейните сини очички
светят като звездички. ...
По морето въздишам
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев ...
Любов по време на реформа
Един СМС на вечер, редувай
с кратък разговор сутрин!" -
такова лечение ми предписа джипито
и си продължи да стачкува. ...
Плячка
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...
***
лъчът от лъжи ранен.
Горят истини.
Парят въпроси,
глухо болката струи. ...
Забравен спомен...
с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,
кафява пръст, покарало кокиче.
Четиринадесет войничета, изгорели в камиона, ...
Той
Краткотрайни мигове
на щастие,
запоени в сълзи
на тъга и нещастие. ...
Настоящо ежедневие
Аз пуснах си филм, пък и стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ, от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем. ...
Под опиянение
се разхождам в мисълта си.
И избликват изпод алкохола
хиляди спомени и правя гримаси.
Веднъж бях щастлива, усмихвам се, ...
Лучена одисея
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”, ...
Не мога да заспя
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...
Грозното патенце
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега, ...
Когато
Когато навън небето тъмнее
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта... ...
Цветът на хукнал вятър
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш, ...
Eдна любов, един начин на живот
Както искрите, отдадени от огъня запален,
се разпръскват в спомена реален,
така и всяка твоя милувка е запаметена
в съзнанието ми като най-нежна. ...
Път
Аз пътувам
Път като път
На края на света
Две ръце и половина ...
Препълнена е чашата
е
чашата с доброто
излива
свойта радост ...