Стихове и поезия от съвременни български автори
Мечтая си умът ми да е празен, а сърцето пълно
виното, цигулките, ванилените свещи в тъмното,
да си играя с пръчица канела между пръстите
и вместо да подреждам мислите си,
да ги хвърлям през прозореца една по една... ...
От рамките ме гледа красотата
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен - прекрасна - ...
Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя? ...
Тръгва от извора светла река
Кърши прозрачна тънка снага.
Весело скача, с руси коси,
смее се плаче, с бели сълзи.
Зная, познавам я тази река – ...
А защо?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...
Студено е!
Душата ми замръзва.
Трябва ми малко топлина.
Нужна ми е искрица огън да сгрее моето сърце.
Всичко е студено в моя мрачен и тъжен живот. ...
Бъди себе си и ще съм до теб
Описваш любовта, представяш я като отрова.
Изпитал ли си някога радост и тъга,
неведнъж да усетиш болка от любовта?!
Думите ти силни говорят за това, ...
Една по-(лека) жена
облечена във грях. И безразличие.
Не пиеше от нужда. А на екс
и вместо лед си слагаше обичане.
Познаваше мъжете - като чашата, ...
Летя
Нейното сърце отново бе ранено.
От несбъднато очакване сломено.
„О! Защо е тази пропаст между нас?” -
питаше се тя с безмълвен глас. ...
Лилавото и слънцето
какво би избрал ти?
Ако избираш с ръцете си стихията,
коя би те спряла?
Ако осъден си да усещаш само ухание, ...
Влюбена???
ако после ще си ги вземе
любовта -
сладост и бреме...
Кажи ми...
промълви ги тези слова.
Кажи, че ме търсиш
сред пъстрата сивота.
Кажи, че прощаваш ...
Щом
никога за нищо не тъжи –
пламъчета грейват, разгоряни,
смеят ли се твоите очи!
Топлота и в нощите, и в дните ...
Феникс
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...
Бяла Вина
след онази дълга прозрачна тишина.
С теб пътуваме по тази Земя
и търсим своята изгубена душа.
Разделени като счупено на две огледало, ...
По действителен случай
и сега се чудя що съм куку на моменти.
Снощи пък тропах степ в коридора
в един след полунощ, макЪр дневната умора,
но не беше то за кеф, ...
След години
там нейде сред държавните руини.
Сред погром и хаос огромен,
сред терора безконтролен.
После след 20 години ...